Мен прегърни,
а не нападалите есенни листа,
плачещи, ранени от студа,
мен целуни,
аз трептя, мечтая, творя
истинска съм, неуловима,
топла, ранима...
Моите устни са локумени,
посипани със захар,
с аромат на зюмбюл
и кадифе...
Но теб те няма...
и вместо теб ме прегръщат
листата, тревите заспиващи,
гората, планината и бълбукащата река...

Сега съм сама...