На Пламен

Ще те намирам

вечно в блясъка

на хиляди избухващи свърхнови...

Ще се лутам,

загубвам навярно,

но винаги ще те намирам.

И пак ще те загубвам сред сияйните комети

сред отблясъците

на хиляди стъпки непоети,

сред усмивките на разни хора,

в сърдитите им погледи от преумора,

или пък стреснати от житейската несгода,

сред шума и суетата на града.

Но ти не се плаши!...

Ще те намирам навсякъде -

сред тротоари заснежени от стъпки уморени...

А в Космоса ще се раждат светове

от нашите целувки,

а ангели облечени в бяло

ще стъпват с тихи стъпки...

Ще се оглеждат сякаш в огледало,

поспри, - виж, светът колко е красив в бяло!