... И няма да има
повече болка.
И няма да има
мъчително дръзко
надбягване.
Щом затворя очи,
ще съм в мир,
ще сънувам наяве
бяло-лилаво сияние.
Всяка малка снежинка
ще носи частица от моя покой.
Ще съм нежно перце.
Ще съм твърда скала.
Ще съм крехка жена.
Ще съм ледена фея.
Ще съм малко дете.
Ще съм всичко, което посмея...

Благодаря на: http://acrista.com



„Времето е тук. Но човек не може да го пипне. Не може и да го задържи. Може би е нещо, подобно на уханието? Но е нещо, което винаги отминава. Следователно би трябвало да идва отнякъде. Навярно прилича на вятъра? Или не! Сега вече зная! Може би е вид музика, която не се чува, понеже постоянно присъства.”

„Момо”
Михаил Енде