Промъкват се в мен мъглявини от обич,

топлина от звезди, прегръщащи небето,

зарейвам поглед в приказки-неспирни-безмислено-наивни,

и мечтая...

За теб. За мен. За любовта.

Ти си цвете, ти си огън, ти си светлина,

чувам те да шепнеш за мен тези слова,

но понякога се чувствам толкова сама...

Аз съм Слънце, Вятър и Небе, аз съм слънчогледовото, усмихнато дете.

Понякога се къпя в обич и пеперудени мечти,

намирам лято, сред разтворени обятия, слънца, лъчи...

И винаги съм тук - до теб и в теб,

и търся пристан - за мен, за теб, за нашата любов.