Измислена среща
Един обикновен, сумрачен ден Пламен Петров се облече и излезе. На Красно село съдбата го срещна с Деян Енев. Беше облечен във войнишкия си панталон, неизменните туристически обувки и яке. Пламен беше си сложил на главата една шапка, която понамирисваше на пот и той си помисли, че като се прибере, няма да е лошо да я изпере.
- Как си, как я караш? – попита Пламен приятеля си писателят Деян. Той посвъси вежди, изкашля се, пригради посивялата си брада и отговори:
- За човек вярващ в Бог, доста добре. А ти как я караш, Пламене?
Пламен не вярваше в Бог. Е поне мъничко май вярваше, но не си признаваше...
- Абе иска ми се да кажа добре, ама не съвсем...
Оказа се, че това, което води Деян на пазара е писането.
- Търся сюжети за разкази, ще издавам нова книга. Ами ти? Няма ли да поиздадеш нещо?
- Скоро, скоро – рече Пламен,Жанет 45 ми обещаха. Пламен се поразтърси из сергиите да понакупи това онова. Деян го придружи. Спомниха си годините, когато заедно работеха в Отечествен фронт и работната стая се превръщаше в лисичарник, в мига, когато всички запушеха. Разказаха си какво правят дъщерите им и накъде ги е повял вятърът на живота. И си обещаха да се видят пак.
