Разминавам се...

И се събирам отново.

Не мога да се спра - акция, концерт, филм, събитие, лекции, работа, Слънце недосегаемо излиза скоро от печатницата, редактирам и помагам на Светлини сред Сенките за новата им книжка :)

Преоткривам любовта и човека до себе си.

И съм обичана и обичам и е толкова пъстър живота и все пак...

Нещо не ми достига в България. Въпреки че съм оптимист виждам толкова много мръсотия, дишам я всеки ден по улиците на София, виждам много бедност, много странни хора, много болни хора, психически, недъгави, самотни, стреснати, незнаещи какво се случва... тук и сега.

И аз го приемам много лично... всичкото... несправедливостта. И същевременно знам, че не мога да помогна на всички тези хора, на цялата природа...

Днес четох това: www.gs-research.org/wordpress/

и се включих с последния пост в дискусията, която ми е много на сърце.

Тази седмица всяка сряда ще правим мирни протести пред Министерски съвет от Граждани за Рила за пълно приемане на зоната Рила Буфер и защита на птиците.

Тази сряда например ще се правим на птици :) ако можете елате за малко към 9.15, знаем, че всички работим, но ако не отделим малко време да покажем, че ни пука и от нас зависят нещата, никога няма да ги променим.

В Чешкия културен център пък ще има безплатно зелено кино от фестивала Зелена вълна, само отличени филми. Заповядайте и на концерт на Лот Лориен на 3-ти декември пак там :)

Снощи гледах Амалия Родригеш: Кралицата на фадото и след края на филма плаках със сълзи... толкова прекрасен, истински и въздействащ филм не бях гледала отдавна.. Силно го препоръчвам.

пътува ми се в страната и в чужбина, много, ама много..

И мисля все повече за един Еразъм и да се махна за малко поне оттук, за да се върна после пак и да ми е хубаво и да преоткрия родината, за да я обикна с цялата й мръсотия и красота.....