Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2009 13:29 - Национален поход – Витоша – Верила – Рила 2009 г. под надслов: Обичам Рила, ходя пеша!
Автор: svetliche Категория: Забавление   
Прочетен: 1989 Коментари: 0 Гласове:
2



image

На 12 август 2009 г. от х. Алеко на Витоша стартира Национален пешеходен поход под надслов: Обичам Рила, ходя пеша! Участниците бяха над 70 от различни възрасти и държави, като най-младите бяха на 14 и 60 г., а най-възрастната дама бе на 60 г.
Целта и идеята на похода беше да се покаже, че на Рила планина се ходи пеша, а не с незаконен лифт, който наскоро беше построен от х. Пионерска до х. Седемте езера. Той е в противоречие с над 4 европейски директиви и нарушава българското и европейско законодателство. Водач на групата беше Михаил Михов от БААТ (Българска асоциация за алтернативен туризъм) и Одисея ИН, който има дългогодишен опит с български и чуждестранни групи в България и чужбина.
Утрото на 12 август се оказа мрачно още от София и имаше изгледи за дъжд. Пред хижа Алеко образувахме голяма тълпа и много медии бяха дошли да отразят похода и ентусиазираните млади хора, които с краката и сърцата си, показват, че обичат Рила. След като се събрахме и получихме необходимите указания за това, как човек трябва да се държи в група и как да се отнася с планината, например: да не хвърляме боклук, да не крещим, ако не се налага, за да не смущаваме другите обитатели, да не се отделяме от основната група без знанието на поне един от водачите и др. Поехме към Черни връх с бодра крачка и дъждът вече ни съпровождаше, а когато се качихме на самия връх, вече бяхме вир вода. Уюта и топлината на хижата на върха ни стоплиха поне за малко. После ни очакваше все слизане, надолу, към неизвестни за мен места, към покрайнините на с. Чуйпетлово, където на една огромна поляна с красива гледка към природен парк Витоша беше и първата ни спирка за нощуване. Мишо беше получил специално разрешение от директора на парка да спим тук и беше забранено паленето на огън. Въпреки че нямаше, всички се наредихме около въображаемия лагерен огън и всеки се представи: на колко години е, откъде е, с какво се занимава, защо е решил да дойда на похода. Оказа се, че голяма част от участниците са програмисти или се занимават с компютри, но обожават планината. След кратките ни представяния, Сълза Тодорова от дирекцията на природния парк ни разказа малко за флората и фауната на Витоша и за мечето Дамян, което природопазители откриха наскоро и му сложиха GPS. Въпреки че е в непосредствена близост със София, на Витоша има огромно биоразнообразие и се срещат кафяви мечки, които са защитен вид.
После опитни играчи на хора, изиграха традиционни български хора, пред смаяния поглед на по-неопитните. :)
На следващия ден потеглихме към Верила с час закъснение, за да можем да изсушим почти всичко мокро от предния ден. Подножието на връх Голям Дебелец беше следващата ни цел. Всички бяхме уморени, все пак бяхме ходили 5-6 часа под палещото слънце, но имаше ентусиасти, които изкачиха върха и видяха незабравими гледки.
Вечерта запалихме лагерен огън край Ловната хижа, под върха и пяхме, а нашия водач ни посвири прекрасно, с китарата си. Небосклона сипеше върху нас падащи звезди, а луната ни намигаше закачливо…
И така в приказки, весели песни и верни приятели, се мина нощта.
На другия ден ни очакваше повече ходене от предните два – целта ни беше да достигнем с. Клисура и оттам местността Обесен Камък в полите на Рила планина.
По пътя си минахме през невероятни гледки, зад нас оставаше Витоша с Черни връх, а пред нас се виждаше Рила, все още далечна, но вечна и несломима…
Героите достигнаха заветната си цел вечерта преди да се стъмни. Местността Обесен Камък представлява една голяма открита поляна с гледка към цялата Рила и нейните върхове – исполини ни гледаха съсредоточено от величавите си тронове на безвремието. Виждаше се също така и ивицата, където бе построен новия незаконен лифт до Седемте езера и който ни предстоеше да видим утре. Около огъня отново пяхме песни и Ники от Граждани за Рила ни посвири на китара, а приятелката му Ели изви глас като същинска Милена и размечта сърцата ни… Всеки от нас каза за какво е благодарен от началото на похода досега. Най-честите благодарности бяха за прекрасните хора, с които сме се запознали и за планината.
На 15-ти август се качихме от х. Пионерска до Седемте Рилски езера, като минахме с разпънатия транспарант под незаконния лифт и обяснихме на хората за какво се борим, защо сме тръгнали пеша и защо лифтът е опасен за живота им и живота на децата ни…
Тъжно е, когато по-голямата част от хората ни се присмиваха и отказваха да приемат, че качването им замърсява Свещената планина, ще наруши хармонията и че децата ни може и да не видят Седем Рилски езера, а седем пресъхнали блата…

Около 4000 души дневно се качват на езерата с новопостроения лифт, което е много повече преди лифта.
В момента все още има и апетити за построяване на курорта Супер Паничище с 30 000 леглова база, който ще има пагубен ефект върху Рила.
Ние, пазителите на природата ви молим: Не ползвайте незаконния лифт (Пионерска – Седемте езера), а краката си – пътят пеша от хижата да езерата е малко над час и половина, като има възможност да се мине по планински пътечки. По този начин не само опазвате планината, но и виждате най-красивото от нея, без да й вредите. Не замърсявайте: грижете се за природата и тя ще ви отвърне със същото.

Сайтът на който можете да намерите повече информация за случая в Рила е: http://forthenature.org
Пишете ни на: saverila в gmail.com за всякакви нередности и закононарушения, на които станете свидетели в Рила.

Обичайте Рила, ходете пеша!

image

image





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetliche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 339862
Постинги: 121
Коментари: 98
Гласове: 281
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031