ПРОТЕСТЪТ КАТО КАРНАВАЛ

На нещо толкова сериозно като погазването на демократичните свободи може да се дава отпор и с инструментите на народното веселие

Протести в България се правят, едва когато «ножът опре до кокъла», обича да казва баща ми. По тази логика те би трябвало да представляват сборища от навъсени, обрулени от мизерия и псуващи на поразия хора, на които изобщо не им е до смях и а-ха да те ступат, ако им кажеш нещо накриво.

Но гледката на усмихнати младежи, на цели семейства, помъкнали раници, деца, кучета и велосипеди като на пикник, загърнати с националния трибагреник, надуващи свирки, биещи тъпани, танцуващи солово и на групички, с пластмасови бутилки бира в ръце вместо камъни, би могла да накара незапознатия чужденец да запита: Кой празник отбелязвате днес?

Всеки би могъл на отговори на това различно, но аз бих казала: Празника на хората, на които им писна да ги правят на маймуни!

Факт е, че мирните протести в България в по-ново време, от първите природозащитни акции през 2006 г. до шествията против кабинета Орешарски, наподобяват празник на открито, притежават атмосферата и атрибутите на карнавал.

Съществуват няколко теории за възникването на карнавала като народно тържество с танци, пъстри костюми, комични сценки, ядене, пиене, задявки и веселба. Една от тях го свързва с началото на Великите пости в католическите страни, като се позовава на етимологията на думата «карнавал» /""carnes levare "" в превод от латински буквално означава: "премахване на месото"/. Според друга теория карнавалите са много по-стари ритуални тържества, още от езическите времена, които са имали за цел да прогонят злите духове в края на зимата, преди събуждането на природата и времето за сеитба.

Независимо от повода и времето на възникването си, целта на карнавала винаги е била хората да се отърват от забраните и задръжките и да се отдадат на удоволствията, докато трае събитието. В дните на живот с маска почти всичко е било позволено, не без благоволението на властниците, които мъдро са позволявали на народа «да изпусне парата» по мирен начин. Дали на това не се надяват и управниците на  България, макар че «мъдър» за тях е комплимент?

Протестиращите са облагодетелствани – те разполагат с голяма /и безплатна/ сцена на открито, на която всеки може да покаже личното си отношение в масовката. Саморъчно направени плакати, хепънинг, песни, танц, клоунада, грим, маски и кукли – като че ли всички изкуства си дават среща на гражданските протести. 

Артистизмът, ироничните хрумки и импровизациите станаха запазена марка на протестиращите още от кампанията за защита на Иракли, прераснала в национална кампания за защита на цялото Черноморие от хаотичното и масово застрояване, както и кампанията за приемане на пълния обхват на мрежата Натура 2000. При първото отхвърляне на пълния обхват на европейската екологична мрежа от страна на Министерски съвет, спонтанно избухна нерегламентирано шествие на гражданите природозащитници - „Шествието на природните луди“. Те искаха да влязат по пижами в Българската национална телевизия, за да изразят публично своята позиция в ефира, че гражданите на България, които обичат природата, искат да им се изгради резерват, който да могат да обитават в качествотото си на редки и застрашени видове. Вместо това „лудите“ бяха разгонени от полицията и последваха първите арести на граждани природозащитници за нарушаване на обществения ред.

Българското правителство тактично пропусна да направи задължителната информационна кампания, с която да запознае обществото какво представлява Натура 2000 и защо тя е полезна за България и нейните граждани. Именно заради това младите хора решихме, че нещата не могат да продължават по този начин и с различни акции, които нарекохме Стоящ протест, всеки четвъртък, в продължение на една година (от 2006 до 2007 година) напомняхме на управляващите, че трябва да си свършат работата. Акциите бяха организирани около петте основни елемента – огън, земя, въздух, вода и почва и с тях закачливо намигахме на управляващите. Показахме, че обещанията на министрите се пукат като сапунени мехури и на тях не може да се разчита, бълвахме огън, посадихме дръвчето Яворчо с пръст от различни защитени територии на България и изписахме със зелени чадъри Натура 2000, пяхме с бърдучета напълнени с вода, също така събрахме стотинки, които дарихме като граждани на правителството.

На 29.11.2007 около 40 души с памук в ушите още веднъж разположихме плакати и поискахме "Цялата Рила в НАТУРА". С тази акция символично демонстрирахме как правителството е глухо за обществения интерес.

Отбелязахме 1 година от нашите протести за НАТУРА 2000 на улицата с cross-dressing акция. Мъжете бяха облечени като жени, а жените като мъже, за да покажем, че всичко в управлението е тотално сбъркано.

Когато кметът на Царево пусна жалба до ВАС за отмяна на статута на природен парк Странджа, чрез мейлинг листи, гугъл групи, сайтове, форуми и смс-и, гражданското общество се събуди и излезе светкавично на улицата. Организириха се поредица флаш мобове на Попа в София, както и на Орлов мост, а завършекът беше на 26 юни 2007 г. на НДК в София, когато нестинарите от село Българе танцуваха върху истинска жарава.

Месец юни 2008 година бе посветен на Рила с изложби пред Народния театър, Халите и Централна гара. На откриването на втората акробатът Бенита Примо шашна всички, като се спусна по чаршаф от покрива на Халите.

Много готина акция направихме през лятото на 2008 година – на нея беше използван за първи път символът на тоалетната хартия заради презастрояването на Черноморието и морето от фекалии около курортите ни. Искахме да символизираме още срамното поведение на властимащите, които бяха на път да узаконят строителството по останалите незапъленени с хотели заливчета по южното черноморие в границите на парк "Странджа".

Пет години по-късно тоалетната хартия доказа, че може да служи и за многократна употреба – с нея хората «декорираха» металните заграждения около Народното събрание и замеряха депутати.

През 2008 г. около 2000 души в София и 150 във Варна се включихме в голямо протестно шествие срещу ограбването на българската природа. То се понесе по улиците, вдигайки невъобразим шум от барабани, свирки, тарамбуки, песни и ритми, пълни с настроение. Самба и Мамба бендът бе най-мощният шумокатализатор, наред с недоволството и събудената  гражданска съвест, че "по дяволите" от нас трябва да зависи нещо!

На 2 юли 2009 г. в София премина Шествие с лъжици – намек, че каквото си надробим, това ще сърбаме.

През февруари 2012 г. българите се включиха в масовите  протести по света против приемането на АКТА – търговското споразумение за борба с фалшифицирането, зад което се криеше намерение на властите да ограничат свободното боравене с Интернет. Няколко хиляди души преминаха в София и други големи градове. Много протестиращи носеха маски на Гай Фокс /лидер на Барутния заговор за убийството на английския крал Джеймс Първи през 17 век /, заимствани от филма «В като вендета» и превърнали се в световен символ на движението на "Анонимните" и борците за свобода в световната мрежа.
 

Ще подмина доста «настръхналите» протести от зимата на 2013 г. против цените на тока, монополите и в крайна сметка – управлението на ГЕРБ. Далеч  по-ведри и артистични бяха митингите и шествията през юни, взривени от внезапното назначаване на медийния магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Те бързо прераснаха в протести против безцеремонното, задкулисно и дирижирано от олигархията управление на новата «тройна коалиция».

Участниците в тези протести са предимно младежи, главно студенти, интелигенция и представители на изчезващата средна класа, за които, както сподели един от тях пред БНТ, Пеевски бе «последната капка, която преля чашата».

Под мотото на протеста #ДАНСwithme сред тълпата танцуваха страстно танго Бойко Борисов и Волен Сидеров, а Лютви Местан целуваше вечно навъсения вожд на “Атака” въпреки омразата “на думи” между техните партии. Ето как парадоксално маските, предназначени да скриват, всъщност разкриваха какво наистина се върши зад кулисите на “фасадната демокрация”. 

Едва ли лидерът на БСП Сергей Станишев, опиянен от властта, е предполагал само допреди месец, че ще се разхожда сред протестиращите като брутален надуваем пенис, чийто кукловод държи надпис «СерГЕЙ, обичам те! По-добър съм от Моника».

Младежи мъкнеха бяла пластмасова маса – ироничен намек за масата, с която момчетата на “Атака” с бръснатите глави пазеха лидера си Волен Сидеров от предметите, с които недоволните го замеряха пред централата на партията му.

Във Варна фокусник забавляваше протестиращите с магически карти, на всяка от която пишеше „Оставка” и обеща демонстративно да си отреже главата. Протестите дори се превърнаха в една от туристическите атракции на черноморския град след началото на летния сезон.

Вувузелите, с които агитките на Световното първенство по футбол в Южна Африка заразиха света, се появиха и в София – и по време на протестите против АКТА, и на шествията против кабината Орешарски.

На последните протести не се мяркаха четирите страхотни кукли на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева и Симеон Дянков, които забавляваха хората в София, Пловдив и Габрово преди изборите с характерните си лафове. Нищо чудно, техните първообрази бяха изчезнали от политическата сцена, но както вървят нещата, могат пак да влязат в употреба – и живите политици, и техните кукли.  Макар че, както се изрази юристът и «червен» депутат Татяна Дончева в интервю за предаването „Тази сутрин” на бТВ, «Хората вече разбират, че без да премахнем куклите и кукловодите на прехода, ние не можем да решим и въпроса за държавата.»

А защо протестът е парти, след като е толкова неприятно страшна ситуацията, пита в. «Капитал» в статията “Танцуваме промяната”, 21 юни.

И цитира Сърджа Попович, сръбски консултант по революции (!?) който казва, че хуморът и настроението са много силни оръжия в политическите движения. Защото хуморът стопява страха, а той е въздухът, който дишат авторитарните управления.

Тези протести все още не са родили своите бардове като Милена или Васко Кръпката, нито пък своите водачи.  Участниците в тях пеят стари възрожденски или революционни песни /»Хубава си, моя горо»/, развяват националния трибагреник като символ на онова, което трябва да ни обединява, а не да разделя. Техният «дрескод» - дънки, тениски, маратонки, велосипед - не цели да провокира, откроява и отделя, той е всекидневното облекло на всички млади хора, обединени /парадоксално, както при комунизма!/ от материалната бедност и липсата на перспективи.

Но и от нова надежда. Както чудесно го каза театралният режисьор и писател Петър Денчев в интервю за Public Republic, 23 юни: “Ние се намираме в ужасяващ морален колапс, в който всички сме и жертви и палачи. Това, което се случва на протестите – споделянето на обща идентичност и вървенето в единна посока е може би най-добро принципно ново, което се случва."