Постинг
18.10.2009 12:41 -
Dance me 'till the end of love...
Стъпка, стъпка, завъртане, ритъм, стъпка, стъпка, усещане, пулсиране...
И после пак отначало...
Тя се оглежда в неговите очи, той в нейните... Поглежда я иззад очилата, затваря очи, за да я усети по-добре, за да усети музиката, нейните пулсирания, меки, нежни, възглавничести... Усеща всяко нейно трепване, може да танцува със затворени очи, толкова е красива, сякаш не са тук, в залата, на дървеното дюшеме, не са реални, а са извън-реалността, потрепващи, малки, слети частички космос.
Тя се чувства сигурна в своите движения, в своите малки, изкусителни извъртания на финото й същество... Чувства се едновременно като принцеса, красавица, хищник, голям едър бозайник от семейство котки... Иска й се да измяука и усмихнато да се усуче около него... Тя е сигурна в него, в мелодията, която звучи от стария магнетофон, в себе си...
Всичко става изведнъж... Стоят така двамата. Той я поддържа, тя е леко полегнала сякаш на него и в един миг, в една малка мигновечност са вече едно - тя извива осморки около него, неговите страни са пламнали от възхищение, лека възбуда и мъжко достойнство...
Тя е изумруда, красивата змия, забранения плод, който се извива и извива, пламъкът на свещта и цветето, което пониква изпод ръцете му. Той е кавалерът, джентълменът, страстния мъж до нея...
Заедно са магията, която изхвърча като искри извън времето и пространството... Светлината на космическите тела, астероиди, комети, малки планети, когато се сблъскват едни с други.
Вплетени в едно, пулсират, въртят се, преплитат се в такт с музиката и политат...
Минават часове, дни, години, а те са все още там - във вихъра на танца, в магията на тангото и препускат към своя бряг на любовта... И не спират...
Някои легенди разказват, че са се превърнали в слънца, излетели са към космоса и любовта им значи слънце и то всяка сутрин ни събужда с милувката си.
Две луни
не могат да целунат две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат и се разделят.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но
две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
Две очи ...
Две следи
една към друга тичат, но уви.
Две очи,
едва сега разбират колко са сами.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но
две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
Две сърца...в едно...
Две тела...в едно...
И после пак отначало...
Тя се оглежда в неговите очи, той в нейните... Поглежда я иззад очилата, затваря очи, за да я усети по-добре, за да усети музиката, нейните пулсирания, меки, нежни, възглавничести... Усеща всяко нейно трепване, може да танцува със затворени очи, толкова е красива, сякаш не са тук, в залата, на дървеното дюшеме, не са реални, а са извън-реалността, потрепващи, малки, слети частички космос.
Тя се чувства сигурна в своите движения, в своите малки, изкусителни извъртания на финото й същество... Чувства се едновременно като принцеса, красавица, хищник, голям едър бозайник от семейство котки... Иска й се да измяука и усмихнато да се усуче около него... Тя е сигурна в него, в мелодията, която звучи от стария магнетофон, в себе си...
Всичко става изведнъж... Стоят така двамата. Той я поддържа, тя е леко полегнала сякаш на него и в един миг, в една малка мигновечност са вече едно - тя извива осморки около него, неговите страни са пламнали от възхищение, лека възбуда и мъжко достойнство...
Тя е изумруда, красивата змия, забранения плод, който се извива и извива, пламъкът на свещта и цветето, което пониква изпод ръцете му. Той е кавалерът, джентълменът, страстния мъж до нея...
Заедно са магията, която изхвърча като искри извън времето и пространството... Светлината на космическите тела, астероиди, комети, малки планети, когато се сблъскват едни с други.
Вплетени в едно, пулсират, въртят се, преплитат се в такт с музиката и политат...
Минават часове, дни, години, а те са все още там - във вихъра на танца, в магията на тангото и препускат към своя бряг на любовта... И не спират...
Някои легенди разказват, че са се превърнали в слънца, излетели са към космоса и любовта им значи слънце и то всяка сутрин ни събужда с милувката си.
Две луни
не могат да целунат две слънца.
Две вълни
едва, едва се срещнат и се разделят.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но
две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
Две очи ...
Две следи
една към друга тичат, но уви.
Две очи,
едва сега разбират колко са сами.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но
две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.
Две сърца...в едно...
Две тела...в едно...
Търсене
За този блог
Гласове: 281