И един ден докато прекосяваме вечното настояще, наречено живот, семената на мечтите ще се превърнат в дървета, ще разперят клони като криле огромни, които порейки небето, ще свържат с една-едничка линия миналото с бъдещето ни... Няма от какво да се страхуват. С тях върви една дълбока мъдрост...
Защото всяко семе знае как да стане дърво...
Постинги в блога от Октомври, 2010 г.
14.10.2010 00:12 -
Човечността
Ямката на ухото й се изви като на тигър, рано сутрин след лов.
Беше прелестна. Не само ямката на ухото, полегнала като млада луна над склоновете... ямката на шията, над брадичката, носа, челото, раменете, ръцете, скулите... С една дума, ...
Беше прелестна. Не само ямката на ухото, полегнала като млада луна над склоновете... ямката на шията, над брадичката, носа, челото, раменете, ръцете, скулите... С една дума, ...
06.10.2010 20:41 -
Теменужено
Мен прегърни,
а не нападалите есенни листа,
плачещи, ранени от студа,
а не нападалите есенни листа,
плачещи, ранени от студа,
Търсене
За този блог
Гласове: 281