Влюбена съм, влюбена отново,
залюбила съм вятъра, земята и небето
и ми е люляково в душата,
медено, сладко... стихоплетно!

И отнякъде изникна, в болката ми, в умората, в тежкостта,
едно момче и ми даде нови крила...
и аз постоянно търся го с очи
и си мисля - дали и то ме обича? Надали...
Дали нощем усмивка го гали по страните му млади?

А аз играя хоро по земята,
боса, тичам, любя тревата
и се моля повече хора да чуят:

"Пазете земята, пазете гората, пазете природата!"
Тя е майката, а ние сме хората...



Не ставам за стихописач, но тези дни съм невероятно уморена, пълна със задачи, но и щастлива, може би малко влюбена... отново... увлечена... и танцувах цяла вечер на денят на земята пред Ал. Невски.