Очите ти,

сякаш за първи път

ме виждат,

и в усмивките

на слънцето,

се оглеждам,

в аромата на

гора

мечтая,

в най-светлите

извивки

на небето,

дишам,

а очите ти все така

поглеждат ме,

сякаш

за първи път

ме виждат...

Питат ме

за морето на закуска,

дали намирам смях,

в захарта роден,

питат ме,

на кое рамо

обичам да заспивам,

накъде най-много обичам

да летя...

или поне това виждам

когато погледна

усмивките

на слънцето,

скрити

в аромата на гора,

когато мечтая

в най-светлите

извивки на небето,

когато

погледна теб,

за първи път

те виждам.

И те обичам.

Винаги.

За първи път.