Не, не ми се прибира,
моят дом е полето, тревите, небето и звездите,
и няма да се върна от пътеката,
ще тръгна с боси ходила към слънцето...

Ще му се усмихна, ще го хвана за ръка,
и после ще взема от лъчите му
в шепите си, хладни преди съмването...

И няма да пристъпвам по вълните,
ще летя над тях като птиците,
ще ги милвам с поглед,
както твоите очи.

Ще сплета косите си в корените
на някое дърво, докато станат мъха,
в който глъхнат стъпките ти.

И няма като дъжд да те заливам,
и като силен вятър да те гоня,
а ще те целувам, докато заспиваш
и ще бъда вечно твоя.