Пред Парламента сме. 14 януари 2009 г. Национален протест - природозащитници, студенти, майки, зърнопроизводители... граждани. Това сме ние. И сме се събрали тук, защото ни е омръзнало да ни командват, да живеем в страна, управлявана от олигарси, от безкрупулни и корумпирани лица. Към 12 и половина започна всичко - ние скандирахме "Всеки ден ще е така до победата!" и жандармеристите надойдоха към нас - ние с Кал и Ал бяхме на предна линия. В един момент се чу гръм и всички хора тръгнаха панически назад и изпопадахме едни върху други. Един възрастен човек до мен май бе ранен. Жандармеристите по поръчка на някого, отказваха да ни кажат на кого, бе решила да предприеме насилие и да ни разгони. Аз се уплаших след първоначалния шок, защото Калин и Ал отидоха пред полицаите и ги гледаха в очите с отчаяната молба да не правят това, което правят, да проявят човещина - защото на първо място, преди всичко друго, са човеци, а в случая са просто пионки на някого, който стои високо над тях.
Те искаха просто да установят контакт с тях, за да прекратят насилието. Те гледаха уплашено и казаха, че така им е наредено и започнаха да ни блъскат леко напред. И тогава отзад някой ме уцели с голяма буца сняг по главата, като се обърнах да видя откъде идва удара - последва втори, но по лицето. Не видях кой е, но знам, че беше някой от разярените хлапетии, които замеряха на посоки, обезумели. Разплаках се, страхувах се, паникьосах се, че нещо може да се случи на мен и Калин. Обхвана ме егоистичното чувство - на нас двамата, ами другите хора, които като нас са не по-малко уплашени? Не бях на себе си тогава. В такъв момент виждаш само човека, който обичаш, себе си и агресията наоколо и паниката, че не можеш да се справиш. Не и сам. Всичко, което се бе случило, бе като на филм. Но в реално време и по-реален отвсякога. Само дето във Ви за Вендета не беше толкова... силно и изпълнено с насилие. Да внимавам какво си пожелавам ли?... Същия ден сутринта се бях сетила за този миг и ми се искаше така да стане същия ден... След многото успокоения от страна на моите приятели вече бях по-добре. След като си поговорих и с Кал спокойно, също. Беше ме страх, но сега след всичко, което преживях заедно с тези граждани, които не се отказаха пред нищо, за да са заедно там и поотделно - бореща се със страха - мога да кажа, че се чувствам по-зряла, по-уверена, по-можеща да се справя... уча се и знам, че го мога!
Футболните запалянковци, скинарите, мършите, хората с качулките доведоха цялата омраза и агресия със себе си на протеста. Няма да забравя никога гърмежа, зелената светлина, как ми се насълзиха очите и как влачеха един човек през целия площад. А навън изгря слънце, времето се стопли, промяната настъпва с всеки изминал миг, защото сме заедно - гражданите.
И ще е така. И сме. Тук и сега.
Подкрепете протестите онлайн, ако не можете да сте там лично - http://feelfriendly.com/
С приятели споделяме важна информация и обменяме опит, снимки и материали тук -
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=145
И четете този блог, не само във връзка с протестите - http://gatchev.info/blog/index.php
, защото нещата там са описани прекрасно и от един истински човек.
Благодаря, Григоре. От сърце.
