В трилъра Carnaval.com Койна Русева в ролята на полицейски инспектор търси похитено дете; режисьор е Василена Радева ("Аскеер 2010" в категорията "Изгряваща звезда" за "Нордост"); премиерата е на 26 февруари в Младежкия театър "Николай Бинев".


- Смятате ли театъра за нужен?

Той, както и всяка художествена измислица, служи за живеенето на алтернативни животи. Което е особено важно за човешкия вид. Сигурно сте чували за "огледалните неврони". Казват, че в мозъка се активират едни и същи зони както когато човек върши определено действие, така и когато го наблюдава. Да съпреживееш чувствата на персонажа служи да разбереш какво може да му е на другия, да вникнеш в радостта или страданието му, с две думи: да станеш по-добра личност. Затова художествената измислица е толкова необходима, затова ни е нужно да ни разказват приказки.

Винаги ли побеждава злото?

Само в някои художествени измислици. В реалния живот злото не побеждава, защото накрая лошите винаги умират. Ширят се все едно са безсмъртни, но и те си отиват, както всички останали. В реалния живот доброто е безкрайно по-висше от злото. Идеята ни за света е изкривена от средствата за информация. Нима моето състрадание е нужно на всички? В една от първите ми пиеси имаше такъв персонаж. Четеше вестника и се чувстваше отвратително, защото страдаше от всичко прочетено и естествено едва оцеляваше... Очевидно на много хора им се случват много лоши неща и трябва да правим всичко възможно това да се промени. Но под постоянния обстрел с хиляди ужасяващи вести оставаме с впечатлението, че реалният свят е само това и че при тези измерения на злото няма начин каквото и да е да бъде променено. Не е вярно. В основата на света са хора, които живеят щастливо със семействата си и никому не причиняват неприятности. А малцината, които вредят, са сравнително лесни за обуздаване. Просто трябва да се постараем да го направим.

из Интервю с каталонския драматург Жорди Галсеран по повод новата постановка на негов текст на българска сцена 

В последно време интелигентните хора в България се чувстват притиснати от една средноинтелигентна власт, която свързваме с полицейщината. А истинското предназначение на полицията (и на съдебната система) би трябвало да бъде друга. Да защитава чувството ни за справедливост, да го пази, а не да го ранява, поставя под съмнение, взривява... И предназначението на тази пиеса - едно от многото - може да се свърже с нещо романтично: да възкреси образите на справедливите, чувствителни, дори жертвоготовни полицаи, които наистина, а не само привидно, са на страната на Доброто. Това е едното.

~~~

Карнавал.ком беше постановка, на чиято предпремиера в края на февруари отидох с очаквания... че ще е трилър, може би никак няма да е лек и даже може да ме депресира... но за мен това нямаше значение, защото както казва режисьорката Василена Радева:

"Натоварването води до облекчаване. Човек трябва да си задава понякога мъчителни въпроси на живот и смърт, за да може после да погледне света около себе си с по-ведри очи, да се зарадва, че живее, и да оценява всеки хубав миг. Затова мисля, че има смисъл да гледат тежки филми и постановки, защото след това животът ти изглежда по-лек.“   каква беше изненадата ми, нищо подобно не се оказа представлението. Да трилър е, да, съвременен, да, не те пуска за секунда, но по онзи пленяващ и интересен начин, сякаш си попаднал във водовъртеж.... Спектакълът буквално не те пуска за секунда, не усещаш как двата часа, са се превърнали в мигове, в секунди, като отмервания на сърцебиене.
Историята за полицейския участък в Барселона, където екип от полицаи има 24 часа, за да намери изчезнало момченце, поразително напомня за обстановката в България, само че в пиесата полицаите са онези добри и кадърни хора, които просто искат да си свършат работата и нямат нищо общо с Бат Бойковщината и негативния смисъл, който придоби тук в България, думата полицай. В този спектакъл има толкова много за чувстване и съпреживяване и споделяне, че не знам откъде да започна, може би зрителят трябва да го гледа и да прецени сам за себе си.
Но едно е сигурно, няма да ви е скучно, не и с очарователната Койна Русева, която пленява не само със сексапил, но и с доброто си превъплащаване в ролята на Гаралда. Не и с невероятния актьорски състав, ръководен от моята приятелка Василена Радева.
Значимата, докосваща се до високи духовни измерения драма в "Карнавал" е в това, че една жена на любовта и милосърдието, каквато е героинята на Койна, (и това е показано чрез цялото й развълнувано съпричастие към трагедията на другата майка), до последно изпълнява служебния си дълг, но преди всичко този на жена, майка, обичаща и обичана жена, която иска да помогне на всяка цена на майката, която е загубила своя син.

Големият, неизказан въпрос, който поставя тази пиеса, е: не се ли случва същото с повечето жени, хора, (не само полицаи, разбира се), които са избрали за свой дълг да бъдат на страната на Доброто. И поставя въпроси като: Защо медиите така изкривяват нещата, че на нас - обикновените хора да ни изглежда, че злото е по- видимо, отколкото доброто и може би именно защото е по-видимо е и по-силно? Постоянното чувство, че полицията не ни пази, а ни дебне? Държавата не ни защитава и помага и е тотално абдикирала от функциите си, и даже ни потиска и смазва?  Малко са хората с “женски сърца” (в Йовковия смисъл на това словосъчетание) – милостивите, прощаващите, алтруистичните, справедливите, вчувстващите (тези, дето правят път и на мравката) и са готови да помогнат и да дадат, без да искат нещо в замяна... Малко са тези, които носят будния дух на Левски в себе си. Малко са Паисиевците... Малко са, но ни има и не бива да спираме нито за миг да отстояваме позицията си и да бъдем себе си и да следваме принципа: Ако не аз свърша работата, тогава кой и кога? Животът е тук и сега и ние трябва да сме промяната, която искаме да видим в света.

Уникалния декор, стил матрицата, е все едно гледаш филм на три де, сякаш си вътре в полицейското управление и все едно си си сложил триизмерните очила.

Карнавал.ком е спектакъл метафора, който много ми напомня на атмосферата и посланието на "Майстора и Маргарита" донякъде, метафора за "лудите, лудите, те да са живи" и затова, че ако не си поне малко луд, не можеш да оцелееш в днешния "нормален" или пък може би"тотално побъркан" свят, постоянно ни заобикалят отвсякъде - най-вече от Интернет и медиите, а и по улиците, новини за самоубийци, атентатори, сектанти, за война, за неразбиране... и виждаме всичко това вплетено като послания в пиесата.

Кикотът на вещицата в края на спектакъла ми напомня поразително за Биг Брадър и за чувството, постоянно насаждано от медиите,, в хората на това, че някой те следи. И във връзка с постоянните скандали в България с подслушванията и СРС-тата... този спектакъл е толкова актуален, защото хем напомня за Булгаков и Достоевски (не знам защо се сетих за Достоевски - накрая като гледам Койна осветена от светлините, която излиза от полицейското управление и я вали дъжда ми стана едно такова... Достоевско ;), хем за Испания, хем за България и българската действителност, хем за каквото още се сетиш и избереш да припознаеш в него.

Гледайте го, няма да съжалявате нито за миг, защото е правен с много любов и с много труд от талатнтлив екип под майсторството на невероятна режисьорка! Браво Васи! Гордея се с теб! Българския театър има нужда от хора като теб!