Седя и си мисля какви въпроси бих задала на Господ?

Господи, защо има толкова много болни деца от левкимия, от рак... защо?... те нали носят душички и са мънички и сърчицата им тупкат... защо трябва да преминат през това?...

А не сме ли си виновни сами за всичко, което ни се случва с живота и с природата... за това, че дишаме мръсния въздух в София и н Пловдив... примерно и не само... еми сами сме си виновни... за дупките по пътищата, еми сами сме си виновни... всичко идва от самите нас, никой друг не ни го прави... политиците, сами си ги избираме... защо тогава само седим и се вайкаме???

Господи, защо се впечатлявам толкова от всичко навън и в това число и  в София... може би, защото си ме надарил със сърце и с добрата и с усмивка и с желание да помагам на нуждаещите се... впечатлявам се от ровенето в кофите, от бедните хора, вчера видях един ужасно слаб човек, но млад, облечен в бяло да се подпира или да прегръща по-скоро един стълб на спирката на петицата в Овча Купел. Сигурна съм, че и той има мечти....

Знаете ли от кое най-много ме боли, от това, че забравяме да казваме обичам те, ти си ми важен, важна, скъп, скъпа, мил, мила... от това, че забравяме за духовното, а разчитаме само на материалното, превърнахме с в скъпи опаковки... а с празни души... износени...

Господи, защо мислим основно за себе си, а не за това, което оставяме за децата си и остава след нас... защо не се замисляме например за пластмасата, която убива всеки ден стотици животни и хора, бавно, но сигурно убива всички ни... за справка този филм: https://www.youtube.com/watch?v=7UM73CEvwMY

В Световния океан са намерени огромни количества пластмаса и то от онези така любими найлонови торбички... трябва да ги забранят... напълно... бъдещето не е в пластмасата... бъдещето е в торбичките за многократна употреба.... и колкото се може по-малко пластмаса... и боклукът НЕ трябва да се изгаря, а сортира и разделя както са направили в Сан Франциско... там са осигурили работни места за много хора... и всяка една сграда от малкия магазин, до голямата офис сграда има такава система за разделяне на боклука... това е единственото решение, иначе ще стане страшно, ще се тровим още повече....
Забравяме да мислим... за последствията от действията си...
-------------------------------------

Такова ми е... замечтано... ягодено, отивам на пазар с колелото до Красно село... скъсва ми се едната торба, купувам друга... пълня раницата, картофи пресни, тиквички, два блата за торта, кутия за торта, банани.... две кисели и едно прясно мляко...

Двама от продавачите ми се усмихват и предлагат да ми помогнат... усмихвам се... явно наистина съм хубава :) да де, аз знам, че съм хубава, но не обичам да си го признавам, още повече, че съм скромна и не го изтъквам пред никого... не обичам...

винаги съм обичала да помагам на хората и така намирам себе си... помагайки...

и когато готвя понякога си мечтая да има някого до мен, с когото да си готвим заедно... и да ме намасажира, когато ме заболят раменете и ръцете и гърба, когато мия чиниите или готвя права... и той идва зад мен и ме прегръща през кръста... като по фолмите, като в мечтите ми... но него го няма... вече твърде дълго време го няма... отказала съм се да го търся... ако някъде, някога има някой като мен... еми дано Бог ме срещне с него... и да ме целуне по косата и да ми каже "Обичам те мила. Ти си моето Слънчице" Толкова ли много искам??? и да споделяме и доброто и лошото...

дотогава ще продължа да обичам да помагам, да давам, да си върша задълженията, да мечатя, да пътувам, да карам колело, да се наслаждавам на природата и на мига, защото не се знае дали утре ще ни има...правете всеки ден по едно малко добро, защото всичко се записва в небесната книга убедена съм...

да чистя планините, да се боря срещу поредния Кауфланд...

Вчера Александър Иванов, авторът на книгата България от птичи поглед и на прекрасната изложба, роден, ха изненада - в Казанлък ми каза, че доколкото ме познава не мога да изтрая дълго в чужбина и аз така си мисля, че няма как да стане...

аз съм била най-много за 13-14 дни и последния ден е истинско мъчение....

носталгията по България е огромна... бе обичам те мила моя изстрадала бедна Българийо... винаги ще те обичам, твоите планини, твоите реки, твоите езера, като очи, като слънца... твоите върхове... ти си моята най-красива и прекрасна родина...