На село сме от втори май. Времето минава адски бавно...  от време на време се замислям. Отиде си Чочо Попйорданов  и тази тъжна новина ме накара да се замисля каква е логиката и смисъла да си отиват толкова млади хора...
Ето наскоро си отиде и Тодор Колев, за който ми е безкрайно мъчно Един от най-талантливите ни безспорно актьори. Любимец на поколения българи. Може би за по-сигурно Бог прибира младите, заслужили и талантливи по-рано... защо не знам?

Не мога да си обясня, защо двама мои приятели си отидоха млади - на 31 години... и Жоро - толкова млад, слънчев и добър човек...
Някои неща са твърде необясними...

А тук на село се чува само мученето на кравата на съседката и трепета на крилата на авлигите, жълти, пъстри, като папагали... и кудкудякането на кокошките и кукането на кукувиците... и песните на птиците...

И това е достатъчно.. няма го шумът на големия град, няма го мръсния въздух на София

В тишината и сред природата се учиш да обичаш себе си и дори да си сам, никога не си самотен...

а всъщност дългите и самотни мигове са само мигове от една мигновечност... това е животът...

Туек всъщност всичко си има своя ред.... и своята причина да е част от един свят  на хармония и красота .