Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2013 00:41 - Добро и зло - поредният ден
Автор: svetliche Категория: Лични дневници   
Прочетен: 775 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 25.04.2013 00:46


Малкото момиченце с ангелския поглед - русичко със сини очи в трамвая... малките неща, които ни правят по-добри...
И това е доказателството, че доброто съществува все пак...

Колко много време отделяме за глупости... а забравяме да дишаме, да се радваме, да се смеем, да пеем, забравяме да обичаме като малките деца... непринудено...

Случка:

И тоя Я. вчера ще ми говори какво търсели в жените мъжете... Курва в леглото, царица в живота и домакиня в кухнята, но често намирали обратните роли... тоест жената била слаба в леглото,  в кухнята и в живота... или нещо подобно...е аз му обясних на въпросния господинчо, че аз съм жена на ниво и перфектно се справям с всичко в живота, или поне се опитвам... и съм добра и в трите гореизброени неща... но все не попадам на правилния човек...
Приятелките на Я. спяли с мъже , раждали дете и после зарязвали мъжа си и викали или по-точно се хвалели, че мъжът им ги бил оставил. Значи така правели няки хора? Ебаси, за мен това не са хора...

На мен никога не ми се е случвало - май, да бъда с един мъж само заради секса, особено в момента аз търся сериозна и стабилна връзка, нещо от което мъжете се плашат, защото те явно искат само секса и после бягай... и не им се обвързва... търся и семейство, да създам, закрила, топлина, хармония и уют, а ония псевдожени, кокошки, и не знам как да ги нарека още с един замах погубват всичко... заеби...

да ви имам и съвременното общество.

хората ставаме изкуствени,  жалки, купени, продадени, чупливи, грозни... душевно...

Случка-размисъл-проблясък:

Какво ти дава България? Всичко, но не и правото да се чувстваш свободен, аз поне се чувствам застрашена и притисната от всичко - от GSM-ите ми, от компютъра, от системата - корпорациите, банките,  картелите, олигарсите, някой все те следи... нямаш свобода... имаш дългове и задължения, но не и свобода... всичко ни е сбъркано - и здравната и образователната система... най-вече....

Случка:

Някакви хора облечени в бели тениски  и с червено петно на гърба изпотъпкаха тревата на Народния театър. После се разотидоха. Снимаха ги от медиите.
И какво - политика, партии, избори... отново на 12 май и какво всички само обещават,  после отиват и се налапват... крадат като за световно... и нищо не иизпълняват от обещаното. Политиката е мръсна игра и въпросът е как да се променят нещата, така че да зависят от обикновените хора, от здравомислещите и от хората с мнение?

Как?

Еми за мен е доста просто - хората да спрат да бъдат овце и да се научат да си отстояват правата и да си ги търсят...

Народния театър - трева, толкова е зелена, чак нереална...  пръските на водата във фонтана... огледало от мечтите ми... несбъднати... плахи.. цъфтят...

Ту съм тъжна, ту после пак весело, това нормално ли е?

Стоян ми пише, че има разправии със Зелена система, заради един концерт на 8 май на сцената в Борисовата градина...

По радиото днес казаха за завишени нива на замърсяване на Пловдив и София, защо ли не се учудвам...

живеем във все по-замърсена и стерилна среда и все по-малко остават истинските неща, затрупваме планетата с Боклук... вижте Trashed с Джеръми Айрънс....

Тровим пчеличките, докога? Дърветата в Младост 3 вчера са сечени, видях една жена да плаче на клипа на Оф нюз, че това е последната останала зеленина в района...

Тя ни го връща.... природата....

а навън Луната грее огромна като зрял портокал... тръгвам си от концерта на Еструна, Теодосий Спасов и Лалетата и и Аркханкел... божествена музика, плачещо фади и фламенко, вече не плача, а се усмихвам....

и чакам утрешния ден с нетърпение... защото може да е по-добър от днешния...



Гласувай:
1
0



1. zvezdichka - Здравей Светличе!
10.05.2013 13:08
Наистина ще ни го връща природата... И аз много пъти се питам докога човеците ще бъдат като коне с капаци, неспособни да се радват на малките неща. Наистина сме забравили нещата, които ни доставят радост и системата е обърнала нашия поглед. Това, което е било нормално за едно съжителство вече е отмряло, заровено някъде дълбоко в човеците, заспало дълбок сън и чака своето време. Чака като птицата феникс да възкръсне от пепелта.
Поздрави! Радвам се, че попаднах на блога ти, макар, че рядко влизам тук.
Харесват ми погледа ти върху живота :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svetliche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 219841
Постинги: 121
Коментари: 98
Гласове: 278
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930