Едно момиче тича през пясъците на времето, тича, тича, тича...

надбягва се с вятъра, с реката, с морето, с планината, с птиците и животните, с проблемите, с държавата...

пада и става, яде и спи... тръгва нанякъде...

само спомени, хора, улици, усмивки, злоба, неразбиране, вглъбеност, хората сме се превърнали в костенурки, които са се вкопчили в своите си малси домове, свили са се в черупките си... и така, ден след ден.
Държава без бъдеще.

Една любов. Едно момче. Тя обича едно момче. Отново може да обича... мислеше, че след депресията няма да може.

Но явно има сили, щом се пребори сама... е и родителите й помогнаха, но успя най-вече сама, сега вече излиза, ходи по концерти, вижда се с приятели, общува, търси хората, силна е, има чувството, че има сили да живее отново...

мечтае за сили, за доброта, хората да са по-добри и по-човечни...

и да може да има пар ички, за да има собствено семейство.

моло Господ да дава здраве и сили на всички хора и хората да станат човечни, а не само да я предават... и нея и себе си...

на рождения й ден й стана мъчно, че малко хора по телефона й се обадиха, но по фейсбук получи много мили и хубави пожелания, но беше щастлива, че той е до нея и й подари парфюм с дъх на младост и лимонена трева и зеленина и бонбони от Виена Моцарт...

когато човек обича, то си личи в очите и на двамата .

Господи, обичам го. Господи, запази го за мен и аз за негои да сме заедно, да сме живи  здрави...

Само любовта има смисъл.

А ние просто сме актьори, които играем своите роли...

искам да пиша, да пиша, да пиша... и да мечтая, и да скачам и да пея и пак да съм малко дете, а вече не съм, лека полека искам да стана силна жена, смела жена, да се оправям с живота сама... да взема живота си в ръце. И да имам семейство.

А някъде там в България - злото копаеше ли копаеше, алчността, перверзията, ненавистта, България се управляваше от олигарси, а младите трябва да отидат напред. Само те са бъдещето.

Но как, когато младите почти масово емигрираха?!? С какво ги привлича държавата мащеха, с какво???

Искам да обичам, искам да виждам усмивките на децата, да прегръщам, да целувам, да готвя, да пера, да чистя, да мия, да спортувам, да целувам и прегръщам дърветата и цветята, да вдъхвам аромата на всичко и да знам, че още съм жива.

Защото утре може и да не дойде... животът е мигновечността, тук и сега.