Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2013 22:03 - Интервю с Тома Белев – 29.01.2013 – в офиса на Асоциация на парковете в България
Автор: svetliche Категория: Лични дневници   
Прочетен: 894 Коментари: 0 Гласове:
0



Интервю с Тома Белев – 29.01.2013 – в офиса на Асоциация на парковете в България

Защитени ли са защитените територии в България и Европа?

Габриела Петрова

Интервюто се взима за сайта: varhove.info

И за сайта forthenature.org

Габи: Какво е защитена територия и как са класифицирани в България – изброй ги моля те.

Тома Белев: Защитената територия е режим който се налага върху територия или акватория  и който има основна цел опазване на природата и биологичното разнообразие, на ландшафта и на отделни редки защитени видове – растения, животни или гъби.

В България има шест категории защитени териториии – това са резерватите, поддържаните резервати, националните паркове, природните паркове, защитените местности и природните забележителности, те отговарят изцяло на броя на категориите, които препоръчва международния съюз за защита на природата Международен съюз за защита на природата.

В България се опитваме да наподобим тези режими, които препоръчва Международния съюз за защита на природата, но все още сме леко встрани от идеалните режими.

Габи:  Каква е разликата между отделните видове защитени територии – национален парк, природен парк, резерват и т.н. и да обясниш каква е разликата, какъв достъп има там и т.н.?

Тома:  В България достъпът до природна среда не зависи чак толкова от режима на защитените територии, тъй като конституцията на България е ясна. Всеки гражданин има достъп до свободно придвижване на територията на страната, освен ако не е изрично ограничено това право по реда на някакъв закон. В рамките на защитените територии ограничаването е само в рамките на резерватите и поддържаните резервати, където достъпа на граждани се извършва по пътеки, определени от министъра на околната среда и водите в специални заповеди. По отношение разликата в режимите трябва да знаем че като цяло три категории три категории – националните паркове, резерватите и поддържаните резервати е разпоредено, че са изключителна държавна собственост и в този смисъл това ограничение върху собствеността в тези обекти дава възможности за по-строги режими, които държавата налага върху тях. Докато в природните паркове, защитените местности и природните, имаме различни видове собствености и режимите за опазване на природата, много зависят от тези собственици и режима на достъп на граждани. Трябва да знаем, че достъпа на граждани е ограничен в санитарно-охранителните зони, пояс едно, които поподат в защитените територии, ограничен е по отношение дворните места, където имаме сгради, дворно място, което е оградено. Ограничено е по отношение базите за развъждане на дивеча, с огради и с по-висока плътност, както и за военни обекти, защото в голяма част от нашите защитени територии имаме военни обекти, там е ограничен достъпа на граждани. Извън оградените места, достъпа е ограничен само в резерватите и поддържаните резервати, където има определени пътеки, които са маркирани и гражданите могат да минават по тях. Няма ограничение на вида на достъпа, когато се използват моторни превозни средства и жива сила, тоест коне, магарета[KV2] . Доста често се спекулира, че вие видите ли не може да минете със ски или снегоходки, няма законово основание за такива ограничения, ограничения има върху достъпа с моторни превозни средства. По отношение на велосипедите и конете достъпа с тях е по определени маршрути.

Габи: Какви видове основно се опазват в тези защитени територии?

Тома: В защитените територии се опазват всички видове, за разлика от защитени зони, където в рамките, които се създадоха от европейската екологична мрежа Натура 2000, където има целеви видове за опазване, това са някои видове растения, някои видове животни, някои растителни съобщества, в защитените територии като философия се опазва цялата природа, тоест всички видове защитени животни и растения, всъщност ние се опитваме да запазим естествения ход на природните процеси, без да въздействаме до значителна степен или никак. В този смисъл нямаме ограничения в броя на видовете, всички видове включени в еднаестествена гора, например в природен парк или в защитена местност, те подлежат на режима на опазване на съответната защитена територия.

Габи: Според теб добре ли се управляват през последните години защитените територии в България?

Тома: Трябва да отбележим, че в процеса на създаване на защитени територии от 1931 година, когато е обявена първата защитена територия в България до момента има няколко етапа на развитие, до 1932 година в народните паркове, които са създавани тогава основно има паркови администрации, които са извършвали дейностите по управление. По времето на социализма докъм 1989 година действат само две специализирани паркови администрации в Народен парк Витоша и Народен парк Пирин, което оказва влияние върху състоянието на останалите защитени територии. Ние сме имали случаи, в които се изсича цял резерват, например резерват Трите улука в Рила, просто защото никой не обърнал внимание, че това е резерват и той бил изсечен изцяло. С применето на специализирания закон за защитените територии от 1998-а година, държавата създава специализирани администрации в националните и природните паркове, тоест ние в момента 11-те природни парка и 3-те национални парка имаме специализирани администрации, които се грижат, като това са около 4 процента от територията на страната. Всички защитени територии са около 5 процента и половина от територията на страната. Това че имаме специализирани администрации показва една специфична грижа за запазване на биооразнобразието, за ландшафта и за обслужване на посетителите. Точно тези територии, които имат специализирана администрация са най-добре управляваните. Вторите, които нямат специална администрация са най-зле управляваните. Пример с природната забележителност на Слънчев бряг – Бабата, където част от дюните бяха застроени и нямаше кой да ги изконтролира. Уж би трябвало да отговаря местната РИОСВ – регионална инспекция по околна среда и водите в Бургас и еднаот дюните беше изцяло застроена.

Габи: Това в последно време?

Тома: Това е през последното десетилетие. За съжаление имаме  последните годиин сериозен отпор от дейностите на парковите администрации от страна на бизнеса, особено от страна на концесионери, общини и ползватели, които не желаят да установят никакъв контрол, желаят особено в атрактивните планини и по Черноморието едно застрояване на тези защитени територии, защото там природата е най-красива, най-съхранена и съответно най-голям интерес има към нейната експлоатация. Но все още парковете ни действат сравнително добре. Ние сме правили неколкократно оценки на ефективността на управление на защитените територии и виждаме, че парковете се управляват по-добре там, където има администрации, отколкото тези, в които няма администрации, но това не създава ефективно управление на Национално ниво, тоест ако има ефективна дирекция на място, то съответната защитена територия се управлява добре. Ако нямаме такава диракция и персонала е недостатъчен или не е мотивиран, ефективността спада. Като цяло това че имаме 14 парка, за които някой се грижи и поддържа и развива и запазва не променя отношението на национално ниво, тоест най-много ни куца липсата на национална политика по отношение управлението на защитени територии.

Габи: Коя е най-добре поддържаната защитена територия за теб в България и изобщо?

Тома: За мене най-добре поддържаните територии са тези на старите държави, които аз съм посещавал и съм възхитен от смисъла и начина на управвление на защитени територии в Германия и Великобритания, там имаме прекрасно управлявани защитени територии и това не трябва да ни учудва по простата причина, че в Германия над 60 процента от територията на страната са защитени територии. Предвид че там имаме един огромен ресурс, който е включен в процеса на управление, едно широко разбиране сред обществеността и сред бизнеса. Това което мога да кажа за България е, че през отделните години различни защитени територии са проявявали своето високо качество на управление е имало при тях, аз винаги много съм харесвал нивото на управление в някои природни паркове, каквито са Шуменско плато, Врачански Балкан, Българка. Българка има изключително добре действаща администрация. Българка саизключително впечатляващи относно действията, които предприемат за опазване на биологичното разнообразие и туризма и устойчивото развитие. В това отношение имам много любимци, но може би Българка и Врачански Балкан са фаворитите ми. При Националните паркове там управлението е имало и своите върхове и своите падения в зависимост от качеството на персонала. За съжаление в природните паркове е задължително да имаш професионална квалификация, която е свързана със защитените територии и изисква да си най-малкото лесовъд. В националните паркове няма такова изискване и сме имали всякакви директори на нацоинални паркове, което съответно оказва влияние върху качеството на управлението. Спомням си даже имахме един директор пожарникар на Националния парк Рила и от тази гледна точка наличието на някакво постоянство, най-добре промяната се отрази на управлението на Национален парк Централен Балкан. Госпожа Нева Рачева беше директор, но миналата година напусна по собствена воля парковата администрация и се прехвърли в политиката. Но нейния парк от националните паркове според мен беше най-добре управляван. Много е важно да има запазване на традициите в едно управление. Виждали сме защитени паркове с много качествено управление, в които после се сменя администрацията и качеството и пак това се отразява върху ефективността на съответната защитена територия и нейните основни функции – опазване на природата и развитие на туризма.

Габи: Какво липсва в управлението на защитените територии според теб?

Тома: Много неща. Липсва специализирана администрация за процент и половина от територията на България. Няма как да се управлява ефективно една територия ако няма специализирана администрация. Липсва привличане на заинтересованите страни в управлението. Управлението е функция на държавата, но може да се окаже примерно, че управлението на някои територии да се извършва от неправителствени организации и висши учебни заведения или от научни институти. Това е една възможност, която не се използва в България. Не достигат пари както навсякъде, но тук недостига е фантастичен. Слава Богу колегите от парковите организаци успяват да кандидатставт по проекти и да привличат множество средства, но субсидията от държавния бюджет е минимална. Не си заслужава да коментираме нивото на финансиране на държавния бъджет, примерно ще дам пример с Българка – миналата година 90 процента бяха средства, осигурени не от държавата, а самите те си ги осигуриха, което е показателно. И за повечето паркове в момента финансирането е извън държавата, независимо, че те са държавни структури. Те са високо ефективни в привличането на средства, но държавата загубва влиянието си неосигурявайки средства. Липсва специализирано образование за служители, които да работят в парковите администрации. В повечето цивилизовани държави има специализирано обучение, което да подготвя бъдещите служители, докато в България това липсва. Липсва система за квалификация, въпреки, че държавата би трябвало да поеме грижите. Липсват национални политики за управление на защитените територии, няма никакъв план за действие на национално ниво какво правим с тези защитени територии. Няма система за оценка на ефективността на тяхното управление. Като неправителствени организации ние ги подпомагаме в тази област, но трябва да имаме ясна схема на национално ниво, която да казва приоритетите.  През последните години се наблюдава липса на разбиране на централната администрация по отношение на дейността на парковите администрации, което показва дълбоко и голямо ниво на разминаване. Ще спомена, че през последните две години дейността на администрацията на природните паркове е силно затруднена от неефективната политика на управление на Изпълнителната агенция по горите – ИАГ, която е принципал и от неразбирането, което има в самата агенция.

Габи: Каква е разликата в управлението на защитените територии у нас и в Европа например?

Тома: Вече го говорихме. Като започнем, че колегите от Германия започват бюджета си от 300 евро на хектар, които държавата осигурява или поне ги подпомага да си привлекат. В България средствата са между 2 и 3 евро на хектар, минеш през качеството на персонала, минеш през правата им, квалификацията, грижата за него. За нас основния проблем, е че дълго държахме тези администрации с мнго минимални работни заплати. Те са недостатъчни. Сравнение: в природен парк Витоша 1989-а година са работили над 300 души и бюджета е бил 3 милиона, в момента в парковата администрация на Витоша работят 17 човека и бюджета, който държавата осигурява е 300 хиляди. Държавата изобщо не обръща внимание на защитените територии. Но трябва да се сравняваме с най-добрите, а не с румънците например, имаше моменти, в които администрацията не осигуряваше нито лев за държавната администрация, въпреки че те бяха държавни служители и те въведоха такси за вход в парка, за да могат да си плащат заплатите. Има и по-лоши случаи от нас, но трябва ли да се сравняваме с най-лошите?

Габи: Не разбира се. Защо според теб през 1989-а и преди това е било по-добре от сега, какво толкова се е променило, че да има такава незаинтересованост и никаква грижа?

Тома: Персоналния въпрос е много важен. Ако в началото на 90-те години докъм началото на 96-а, 97-а година имаше много голям интерес към защитените територии и тяхното опазване, тогава се набляга на националната стратегия за биологично разнообразие. Интереса изчезна, това се дължеше може би и на персонални смени и след това, държавата просто загуби интерес към защитените територии. Но това е въпрос на персонално отношение в управляващите, ако имате един министър на Околната среда, който се интересува, ще имате и добро управление, но за съжаление при последните министри, които ни се паднаха при двойната и тройната коалиция те не бяха професионалисти. Те не разбират от темите за смисъла на околната среда и не можаха да го разберат този смисъл на защитените територии и тогава се извършиха и най-големите нарушения в тях. Незаконното строителство в Националния парк Пирин в голямата си част е извършено по това време, когато ни управляваха непрофесионалисти.

Габи: Как могат да се променят нещата, като изключим протестите?

Тома: Гражданите трябва да са активни, държавата трябва да е активна.

Габи: А ако държавата не е активна.

Тома: Трябва да я накараме да бъде активна. От отдавна стои необходимостта от създаване на специализирана администрация на национално ниво, която да се занимава само със защита на природата, с изпълнение плановете на управление на защитените територии. Една агенция по защитените територии, ние закъсняхме с 6-7 години за създаването й, но това е едно от решенията – да се създаде специализирана администрация, далеч от политиците, защото защитените територии се управляват с визия от 40 години.  Ако всеки един министър идва с визията си за следващите 4 години, то ти не можеш да упревляваш ако нямаш визия за 30-40 години.

Габи: Какво искаш да добавиш, което съм пропуснала да те питам и да пожелаеш нещо за нашите читатели?

Тома:  Да са здрави, защото живот и здраве, всичко може да се направи. Да са активни, както да ходят сред природата, защото не можеш да имаш гражданско съзнание, когато седиш в задушния град и когато видят неща, които не им харесват да бъдат непремирими, за да защитават своята кауза.

Габи: Последното развитие около дюните, ще успеем ли да опазим Иракли, Корал, де що остана незастроено по нашето Черноморие.

Тома:  Ако сме активни ще го опазим. Ако си седим по домовете, и не сме активни, няма да го опазим.

Габи: Какво мислиш за последните два протеста?

Тома: Последните 3-4 години има едно пробуждане на гражданите определено като започнем с ГМО – протестите против ГМО, против Шистовия газ и свободата в Интернет - АКТА, както и закона за горите и опазването на природен парк Витоша и Черноморието. Това са забележителни неща, които рядко се случват в другите държави, първо защото там политиките са много строги и такива неща не могат да се видят. Но за България, събирането на толкова хора, които защитават общи ценности и интереси е важно и е видимо





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetliche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 214391
Постинги: 121
Коментари: 98
Гласове: 277
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930