08.12.2012 г.

Влака Варна-София

Честит празник студенти!!!

Във влака в моето купе пътуват трима младежи - двамата от тях учат във Варна, единия в МЕИ, другия във Варненски свободен университет, отиват в Трявна за студентския празник да празнуват.

Третия е красив. Флиртуваме три-четири пъти с очи.

Родом от Сливен, но работи във Варна, завършил юрист, но по професия следствен полицай.
И тримата слизат на Горна Оряховица, за да се прекачат  за Велико Търново. Оставам в купето сама, след като и странната розово-облечена жена слиза на гара Левски...

В купето се качват двама влюбени - с нарушено зрение... мъж с побеляла но красиво коса - като сребърен дъжд или бяла като мляко... като кадифе... бяло... като сняг пухкава... и до него мургава жена, може би циганка. Красива е. Чете Алексис Зорбас, възхищавам й се на усета и трепета и това, че успява да чете, въпреки недъга си... на волята й...

На гара Мездра се качва бременно момиче, не изглежда по-възрастна от мене, най-много на 30. Отива в София при мъжа си, вероятно,, в телефонната слушалка прозвучава "Мило"...

Навън е тъмно, в купето студено, няма никакво отопление.... измръзнах... минава 5 и 20 следобяд в събота.

В 19 часа ще бъда и аз при моето момче... днес цял ден пътувам ли пътувам.

Но най-интересното е, че едно друго момче не ми излиза от главата и последните луди две нощи, които прекарахме във Варна заедно...

Може ли да оцелее една връзка на разстояние? А това връзка ли е или само приятелството или беше само сън и силно привличане?...

Пристигам... на перона веднага щом слязох беше той... моят ангел. Моят Христо. И светът макар и студен, се стопли. Стоплих се и аз в прегръдките му.