Той е... ангелът за нея.. тя е блогър... той също... тя не е съвсем блогър всъщност, а лудо влюбено 24 годишно момиче...

мечтае си.. да го прегърне, да вечерят заедно на лунна светлина, в красива стая, романтична вечеря, фантазира си как си говорят за всичко и се гледат влюбено и ядат... риба с картофи, пият червено или бяло вино..

готова е да облече бялата рокля с пайети, която си купи от Милано... и да му танцува, каквото пожелае, готова е да направи за него, всичко, което й каже, готова е да го прегръща и да го целува... до забрава... готова е да се усмихва, да му стане робиня... готова е да направи всичко за него...
мисли си за разни перверзни неща...
мисли си за любов, за котешки нокти по тялото му... настръхва... извръща се...
той я целува по извивката на врата, захапва ухото й...

обича ли я?

Та той е по-възрастен, това е сън, това е сън, това е сън...

събуди се...

тя не иска

иска своя принц, иска да се любят и луната да ги ослепи и пак и пак да ги ослепява...
и да ги гали със своите пленителни лъчи...

Тя е вещица, иска да му направи магия за любов, за да е само нейн.

Тя е опасно красива... иска го, иска го, иска го, мисли само за него... какво да направи за да го има?

А всъщност няма кой знае какво да му предложи, няма пари, няма Apple, няма Kindle, има фейсбук, gmail, skype и цялото си сърце и душа... и любовта си... а тя е безбрежна, безкрайна...

Искаш ли да дойдеш при мен тази вечер да си поиграем?

Ще останеш много доволен, аз съм единствена и неповторима,
хвани ме ако можеш.

Обичам те!

Не бягай, обичам те... искам те, желая те лудо...

НЕ ИЗДЪРЖАМ БЕЗ ТЕБ, ИСКАМ ТЕ!