Понякога поемаш толкова много. Усещаш много. Усмихваш се, плачеш, радваш се, ядосваш се, боли те, смееш се... на това му казвали, че е усещането, че живееш. Че си жив. Наведнъж се струпва много, на всички ни. Eмоции, образи, картини. Сменят се. Като на сън. И като се обърнеш назад започваш да се питаш какво си постигнал в този живот. С цената на какви усилия и имало ли е смисъл? А винаги има смисъл, от всяко едно наше малко или голямо действие.

А не е ли най-голямата и велика цел в живота това да бъдеш щастлив, да обичаш и да бъдеш обичан. За мен обичта е най-голямата усмивка и награда. Когато си обичан и обичаш всичко изглежда по различен начин. И усещаш, че можеш да се справиш с всичко. Когато не си сам, можеш да изкачиш много върхове. Колкото и да е трудно.

Оправдаваме се. Всеки ден. Пред себе си. А не трябва да го правим. Трябва смело да поемем напред по пътя на живота и да не се питаме - "тук защо направих така и защо сбърках", а да кажем "да, сбърках, но сега си взех поука и ще се поуча от грешката си и ще направя нещата по правилния начин".

Дните минават. Ден след ден.

Туптенето на сърце и тиктакането на часовник. Зелена стая, в която се будя всяка сутрин от известно време насам. Планини. Реки. Гори. Облаци. Усмивки. Искам да летя. Като орел. Да се издигна над лошото в света, над корупцията, нищетата, омразата, над всички онези лоши неща, които ни правят все по-малко хора и все повече ни превръщат в индивидчета, които се борят за оцеляването си. Тъжно е. Някой рови в кофата. Някой катастрофира. Момчета на моята възраст убиват в катастрофа млади хора. Помитат ги. Някой умира,

но друг се ражда. И така, ден след ден...

Времето лети неусетно. Усмивка проблясва измежду сълзите. И плачът на едно малко невинно същество. Малко ангелче е заспало сякаш в люлка - в ръцете на вуйчо си. Сладкото гукане на баба му ме топли и сякаш целува с любов. Толкова е малко и беззащитно, а е изворът на щастие, обич и усмивки.

Зелените събрахме 9094 подписа... толкова се радвам, че, когато вложа в това, което правя, усмивка и ентусиазъм и любов, нещата се получават. Разочарована съм малко от приятелите си - всеки е зает, всеки се бори да оцелее и често ме забравят, не се обаждат, чакат аз да ги потърся... Забравят за това - почукай и ще ти се отвори.

Нещо, което последно ме разплака:

"Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо"