Постинг
16.07.2011 10:53 -
Цвете на 2011
В памет на Яна
"Децата не са виновни за нищо и никой не им е длъжен."
Яна отиваше към стадион Българска армия. Беше горещата юлска вечер на 8 юли 2011 година. Нямаше търпение да чуе любимите си Judas Priest и Whitesnake. В парка беше много оживено. Беше пълно с майки с колички, които разхождаха децата си и се смееха или обсъждаха нещо на висок глас... Толкова се радваше, че е приключила работа. В този мол вече не се дишаше. Имаше чувството, че ще я изядат с парцалите. Колегите й... От завист ли от какво? Сигурно защото беше дете на богати родители. И какво от това? Майка и татко й работеха в централата в Козлодуй, но Яна учеше в София и искаше да се издържа сама, а не да разчита на мама и татко вечно да я спасяват...
Искаше да е независима. Кандидатства за няколко позиции и от jobs.bg
Откликнаха й и по една от обявите я взеха на работа. В Мол София - отдел връзка с клиенти, работа точно свързана със специалността й - мениджмънт и връзки с обществеността. Работата беше отговорна и напрегната и изпълнена с различни отговорности и емоции.
Runing through my life right now, I don"t regret a thing
Но поне си имаше собствени пари и се чувстваше независима. Тази вечер я чакаше от години сигурно. Това бяха най-любимите й групи. Много се радваше, че отива на София рокс.
We can live in fear, or extend ourselves to love. Fear can stop your loving, love can stop your fear.
Имаше среща точно пред стадиона с компанията. Щеше да е запомняща се вечер. Часът беше малко преди 18. Тъкмо слизаше постълбите, а отстрани й беше плувния басейн на Борисовата. Слушаше I pod-a си. От него звучаха усилени до край любимите Judas Priest. Изведнъж някой я потупа по рамото. Преди да успее да се обърне, двама-трима мъже и навлякоха качулка на главата и започнаха да я удрят, бутнаха я между дърветата. После я съблякоха, болеше когато й го вкарваха и през цялото време шепнеха: "Кучка нещастна, къде са сега мамчето и татко да те спасят, а? Нама да живееш, не заслужаваш. Умри гадино..." И после тъмнина. И пустота. И сълзи напиращи от хиляди очи... и един загаснал завинаги човешки живот. Отлетя във вечността. Като гълъб. Светулка. Угаснала свещица.
--------
Няколко дни по-късно фейсбук беше залят от новината за убийството на 28 годишната Яна. Създадоха се групи, медиите се надпреварваха да търсят виновните, да обвиняват полицията, че не си върши работата, а връстниците на момичето, в това число и аз, уплашено се питам какво става в тази държава? Докога млади хора ще бъдат убивани, а държавата ще продължи да си затваря очите и ще им бъде зловеща мащеха, вместо обичаща ги майка? Стоян Балтов, сестрите Белнейски, децата от Индиго, всички онези убити, заради религиозната им принадлежност млади хора? Подпалените мюсюлмани пред джамията в София от привърженици на Атака... Яна е просто поредният пример за жертва на безхаберието и ужаса. Тя е дете на държава мащеха, облечена в корупция, дрога, пране на пари, наркотици, насилие и безхаберие. Тъжно ми е и ужасно много ме боли, защото обичам родината си, обичам природата й, обичам приятелите си, тук, в България е протекъл животът ми до момента и искам да продължа да живея тук. Да завърша образованието си, да работя, да имам собствено семейство. Тъжно ми е и защото младите не получават никакви стимули от държавата за нищо и предпочитат повечето от тях да емигрират. Това, което ни обгръща е чалга, порнография и анархия. Всеки е свободен да краде, да лъже и дори да убива.
Какво според мен трябва да се направи:
1. Да се протестира, но да се знае точно пред кого и за какво. Примерно че не се охранява добре паркът илир че ченгетата не си вършат добре работата, нищо, че се фукат. А не да се протестира "по принцип".
2. Младите хора, които са учили в чужбина и са се върнали тук да намерят начин да приложат наученото навън, тук, в България, в областта, в която са най-добри.
3. Да си търсим правата. Постоянно. Непрекъснато.
"Децата не са виновни за нищо и никой не им е длъжен."
Яна отиваше към стадион Българска армия. Беше горещата юлска вечер на 8 юли 2011 година. Нямаше търпение да чуе любимите си Judas Priest и Whitesnake. В парка беше много оживено. Беше пълно с майки с колички, които разхождаха децата си и се смееха или обсъждаха нещо на висок глас... Толкова се радваше, че е приключила работа. В този мол вече не се дишаше. Имаше чувството, че ще я изядат с парцалите. Колегите й... От завист ли от какво? Сигурно защото беше дете на богати родители. И какво от това? Майка и татко й работеха в централата в Козлодуй, но Яна учеше в София и искаше да се издържа сама, а не да разчита на мама и татко вечно да я спасяват...
Искаше да е независима. Кандидатства за няколко позиции и от jobs.bg
Откликнаха й и по една от обявите я взеха на работа. В Мол София - отдел връзка с клиенти, работа точно свързана със специалността й - мениджмънт и връзки с обществеността. Работата беше отговорна и напрегната и изпълнена с различни отговорности и емоции.
Runing through my life right now, I don"t regret a thing
Но поне си имаше собствени пари и се чувстваше независима. Тази вечер я чакаше от години сигурно. Това бяха най-любимите й групи. Много се радваше, че отива на София рокс.
We can live in fear, or extend ourselves to love. Fear can stop your loving, love can stop your fear.
Имаше среща точно пред стадиона с компанията. Щеше да е запомняща се вечер. Часът беше малко преди 18. Тъкмо слизаше постълбите, а отстрани й беше плувния басейн на Борисовата. Слушаше I pod-a си. От него звучаха усилени до край любимите Judas Priest. Изведнъж някой я потупа по рамото. Преди да успее да се обърне, двама-трима мъже и навлякоха качулка на главата и започнаха да я удрят, бутнаха я между дърветата. После я съблякоха, болеше когато й го вкарваха и през цялото време шепнеха: "Кучка нещастна, къде са сега мамчето и татко да те спасят, а? Нама да живееш, не заслужаваш. Умри гадино..." И после тъмнина. И пустота. И сълзи напиращи от хиляди очи... и един загаснал завинаги човешки живот. Отлетя във вечността. Като гълъб. Светулка. Угаснала свещица.
--------
Няколко дни по-късно фейсбук беше залят от новината за убийството на 28 годишната Яна. Създадоха се групи, медиите се надпреварваха да търсят виновните, да обвиняват полицията, че не си върши работата, а връстниците на момичето, в това число и аз, уплашено се питам какво става в тази държава? Докога млади хора ще бъдат убивани, а държавата ще продължи да си затваря очите и ще им бъде зловеща мащеха, вместо обичаща ги майка? Стоян Балтов, сестрите Белнейски, децата от Индиго, всички онези убити, заради религиозната им принадлежност млади хора? Подпалените мюсюлмани пред джамията в София от привърженици на Атака... Яна е просто поредният пример за жертва на безхаберието и ужаса. Тя е дете на държава мащеха, облечена в корупция, дрога, пране на пари, наркотици, насилие и безхаберие. Тъжно ми е и ужасно много ме боли, защото обичам родината си, обичам природата й, обичам приятелите си, тук, в България е протекъл животът ми до момента и искам да продължа да живея тук. Да завърша образованието си, да работя, да имам собствено семейство. Тъжно ми е и защото младите не получават никакви стимули от държавата за нищо и предпочитат повечето от тях да емигрират. Това, което ни обгръща е чалга, порнография и анархия. Всеки е свободен да краде, да лъже и дори да убива.
Какво според мен трябва да се направи:
1. Да се протестира, но да се знае точно пред кого и за какво. Примерно че не се охранява добре паркът илир че ченгетата не си вършат добре работата, нищо, че се фукат. А не да се протестира "по принцип".
2. Младите хора, които са учили в чужбина и са се върнали тук да намерят начин да приложат наученото навън, тук, в България, в областта, в която са най-добри.
3. Да си търсим правата. Постоянно. Непрекъснато.
Търсене
За този блог
Гласове: 281