Прочетен: 2986 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2011 14:21
“Бъди промяната, която искаш да видиш в света!”
Ганди
“Вселената е впечатляващо стара и невъобразимо огромна. Човекът е невпечатляващо малък и невъобразимо глупав.”
Иван Попов - Иво
“Опознай живота, за да го обикнеш.”
“Когато привидно няма път, пътя е точно там – напред.”
„Every generation gets a chance to save the world”
(Всяко поколение получава шанса да промени света).
Боно U2
Един човек може да направи промяна. Какво чакаш? Действай сега. Бъди себе си! Учи се, израствай, мечтай, вдъхновявай, изучавай, моли се, слушай, създавай, помагай, мотивирай, откривай, споделяй, вярвай, постигай, обичай.
Ти можеш да промениш нещата!
"Гледай светлината и се любувай на нейната красота. Затвори очи и погледни. Това, което си видял преди, вече го няма, а онова, което ще видиш после, още не се е появило." Леонардо да Винчи
Моята кауза е природата. Тя е най-важното в моя живот. Защото ако няма природа, няма да ни има и нас - хората. Всичко в този свят е свързано. С всеки ден се убеждавам все повече и повече в това. Малкото стръкче трева е част от усмивката, която грее на лицето на малкото дете. Ледът е домът на полярната мечка. Почвата е дом за хиляди малки същества, които не се виждат с просто око, но където кипи усилен живот и има йерархия.
Животните, растенията, хората, всички същества, са част от уникална система, от кръговрат, от едно нещо, което бих нарекла холизъм. (от английски - whole – цял, цялост), нещо като наука за цялостта, за всичкостта, за единството.
В настоящата разработка ще разкажа откъде се запалих по природозащитната кауза.
От малка обичам природата и честно казано съм най-благодарна на моите родители, които от невръстно хлапе ме мъкнеха с тях по планини, гори и морета. Спокойно мога да кажа, че те ми дадоха началния тласък за тази обич към природата. Като бях малка имах алергия, от която ми течеше кръв от носа и тялото ми се покриваше с грозни червени пъпки. Единствените места, на които се чувствах добре с тази неприятна алергия бяха морето или планината. И затова всяко лято от 4 годишната ми възраст, докъм 10 годишна възраст ние бяхме някъде извън София сред природата. После – в тийнейджърска възраст се запалих по животните – колекционирах си изрезки от вестници или списания с най-различни животни – от домашни, до диви и ги лепях в тефтери. Все още си ги пазя.
Реалното ми гражданско, природозащитно “кръщене” започна през 2005 или 2006 година, не помня точно.
С майка ми отидохме на протест пред градинката “Св. Седмочисленици” през октомври 2005 или 2006. Протестът беше за Иракли. По медиите отвсякъде се говореше за това, че искат да посегнат на това диво кътче и да го застроят от фирмата Swiss Properties – (регистрирана някъде си на Вирджинските острови), искат да построят хотелчета върху девствения плаж. Разбира се в противоречие с всички закони и норми. Бях разбрала за този протест от две момчета (Георги, който учеше по това време магистратура в чужбина, и Калин, който беше преподавател), с които се запознахме по интернет. Заедно с тях направихме форум, който се казваше Eco Action – идеята зад форума беше да се съберем на едно място хора, които милеят за проблемите на градската среда – например застрояването на Южен Парк, на планините, морето, интересуват се от алтернативи начини за придвижване, като например велосипед, от възобновяеми енергийни източници и т.н. Първата ни съвместна акция беше в Южния парк, ние тримата се събрахме и направихме почистване, залепихме плакати, на които пишеше защо не искаме да видим застроен Южен парк и разговаряхме с хората. Направихме и мини залесяване. Тъй като форумът ни в интернет не беше от най-посещаваните, дейността му лека полека замря, но пък непосредствено след него започна да се шуми за Иракли. Учреди се движението”Да спасим Иракли”, което имаше собствен сайт и форум. Оттам нататък вече бях напълно заредена и убедена, че ще се боря и това е начинът – да излизаме на улицата и да изразяваме недоволството си от застрояването на българската природа. Когато нещо не ти харесва – го променяш. Ти. Със собствени сили. И не чакаш някой друг да дойде и да го промени.
Екологичните неправителствени организации заработиха в реална координация и взаимодействие именно заради случая Иракли. Той беше отправната точка, необходимата искра, която да запали големия огън на недоволството.
Така зад положителните публични послания и акции, всъщност се криеше огромната експертна и административна работа, която свършиха неправителствените организации – становища, жалби, искания за достъп до информация, съдебни дела, петиции, преговори с праламент и с министерства, подписки, писма до правителството и до Европейската комисия и Европейския парлманет…
Издействан бе мораториумът на министъра на околната среда и водите за спиране на строителството на Иракли. Това беше и първата положителна гражданска инициатива в защита на обществения интерес на българските граждани да живеят в правова държава с устойчиво и стратегическо мислене за бъдещето.
Скоро се усети резултатът от обратната връзка между неправителствените експерти биолози и гражданските активисти от широк кърг на обществеността – експертите, които бяха изготвяли проекта за обхвата на европейската екологична мрежа Натура 2000 се обърнаха към гражданите природозащитници за подкрепа в отстояването на искането да бъде приет пълният обхват на мрежата за опазване на приорирететни видове птици и местобитания на растителни и животински видове в България.
Така кампанията за защита на Иракли естествено прерасна в национална кампания за защита на цялото Черноморие от хаотичното и масово хипер-презастрояване, както и в кампания за приемане на пълния обхват на мрежата Натура 2000. При първото отхвърляне на пълния обхват на европейската екологична мрежа от страна на Министерски съвет, спонтанно избухна нерегламентирано шествие на гражданите природозащитници - „Шествието на природните луди“, които искаха да влезат по пижами в Българската национална телевизия, за да изразят публично своята позиция в ефира, че гражданите на България, които обичат природата искат да им се изгради резерват, който да могат да обитават в качествотото си на редки и застрашени видове, но вместо това „лудите“ бяха разгонени от полицията и последваха първите арести на граждани природозащитници за нарушаване на обществения ред.
Българското правителство тактично пропусна да направи задължителната информационна кампания, с която да запознае обществото какво представлява Натура 2000 и защо тя е полезна за България и нейните граждани и за опазването на българската природа. Именно заради това младите хора решихме, че нещата не могат да продължават по този начин и с различни артистични акции, които нарекохме Стоящ протест, всеки четвъртък, в продължение на една година (от 2006 до 2007 година) показахме на управляващите, че трябва да си свършат работата. Направихме артистични акции, които нарекохме на петте елемента – огън, земя, въздух, вода и почва, с които закачливо намигахме на управляващите. Стоящия протест привлече заради артистичността ни множество медии и интереса на хората.
Показахме че обещанията на министрите се пукат като сапунени мехури и на тях не може да се разчита, бълвахме огън, посадихме дръвчето Яворчо с пръст от различни защитени територии от България, и изписахме със зелени чадъри Натура 2000, пяхме с бърдучета напълнени с вода, също така събрахме стотинки, които дарихме като граждани на правителството.
Този Стоящ протест ми даде много – дари ме с невероятни приятели, с които и досега поддържаме ценна връзка, даде ми опит в общуването с хора, в организирането на събития и разпали въображението ми за креативни, пъстри и творчески идеи и показа на обществото и управляващите, че природозащитниците са млади, зелени, отворени, слънчеви хора, които чрез положително послание искат да спасят природата.
На 29.11.2007 се проведе акцията с памук в ушите. На поредното последно решаване на НАТУРА 2000 зоните гражданите от стоящия протест пред Министерски съвет за приемане на всички зони в НАТУРА 2000 демонстрираха как правителството е глухо за обществения интерес. Около 30 - 40 човека с памук в ушите още веднъж разположиха плакати и поискаха "Цялата Рила в НАТУРА".
На 22.11.2007 се проведе поредно последно решаване на НАТУРА 2000 зоните - дали?
«В последния момент видяхме, че в дневния ред на Министерски съвет за днес странно как няма точка за НАТУРА 2000. Така или иначе ние за пореден път бяхме пред Министерски съвет (макар за пореден път прехвърляни в различните части на разрешеното ни място за протест: площад "Независимост"). Това, което искахме, е реално опазване на зоните от НАТУРА 2000 (премахване на клаузата, че одобрени устройствени планове се изключват от НАТУРА зоните) и включване на цялата Рила в НАТУРА 2000 мрежата. за момента зона Рила-буфер е отложена - дали не до построяване на незаконните път и лифт до Седемте Рилски езера???
С това гражданско присъствие се навършва 1 година от нашите протести за НАТУРА 2000 на улицата (спомнете си гайдите и хората на 21.11.2006;) Благодарим за постоянството и активната позиция!»
На тази акция мъжете бяха облечени като жени, а жените като мъже, за да покажем, че всичко в управлението е тотално сбъркано.
Снимки от Стоящия протест могат да бъдат видяни тук:
http://forthenature.org/gallery/8
Мотото ни тогава беше: Жертвоготовните доброволци - вдъхновители и инициатори на стоящия протест: "Ще бъдем постоянното присъствие пред МС до октомври и дори и след това, ако е нужно, и няма да спрем да чоплим министерските решения! Това ще продължи, докато правителството не приеме екомрежата в нейната цялост или докато не ни убеди със сериозни аргументи, че отлагането на зони е нужно!“
Начало на стоящия протест - от 15 март до сега, всеки четвъртък по време на заседанията на Министерски съвет. Заповядайте и вие - сборен пункт пл. Независимост (между Президенството и Министерски съвет), 9.00 часа.
За да остане природа в България
След Стоящия протест през 2007 година започна борбата за Странджа и Рила.
Незаконното строителство на "Златната перла" в Природен парк "Странджа" започна и завърши пред очите на всички институции.
През 2006 г. кметът на Община Царево разрешава строителството на вилното селище в нарушение на закона. РДНСК Бургас спира незаконния строеж, а фирмата Краш 2000 прави неуспешен опит да узакони строежа чрез ликвидирането на парк "Странджа". В крайна сметка през Ноември 2008 г. строежът е обявен за незаконен и от Върховния Административен Съд. Въпреки това ДНСК и съдията Андрей Икономов намират начин да защитят незаконния обект...
След осем месеца строителство фирма „Краш 2000” ООД издигна ваканционно селище недалеч от с. Варвара (имоти 2013 и 2014 в местността “Дълбоки дол”) в границите на Природен парк Странджа в противоречие с няколко закона.
По-фрапиращите нарушения са:
- незаконна промяна на предназначението на земята на застрояваните имоти
- липса на съгласуване с режимите и заповедта за обявяване на Природен парк Странджа
- липса на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС)
- издаване и използване на документи с невярно съдържание
- неспазване предписанията на Басейнова дирекция за Черноморски район
- липса на съгласуване с Дирекцията на Природен парк Странджа.
Най-фрапиращия случай обаче беше, когато кметът на Царево пусна жалба до ВАС за отмяна статута на природен парк Странджа и той вече да не бъде природен парк. След тази новина, чрез мейлинг листи, гугъл групи, сайтове, форуми и смс-и, гражданското общество се събуди и излезе светкавично на улицата. Организириха се поредица от флаш мобове на Попа в София, както и на Орлов мост, а завършекът беше на 26 юни 2007 г. (вторник) на НДК в София, когато видяхме вълшебни нестинарски танци. Заедно с Балканджи, тъпан и гайда от Странджа успяхме да усетим „огъня на Странджа”. За акцията специално бяха дошли нестинарите от село Българе, Странджанско и танцуваха върху истинска жарава. Акцията беше в подкрепа за запазване на Природен парк Странджа и бяха събрани 2000 подписа, с което общия им брой стана над 10 000. Благодарение на усилията на гражданското общество се случи втората голяма победа в историята на природозащитните движения – спасихме статута на природен парк Странджа.
Големите протести и шествия за Рила, които се случиха не само в София, но и в други градове на страната, бяха следващата голяма проява на гражданското общество в България. Във Франция се учреди специална асоциация – Франция-Рила, която да подпомага Рила планина директно от Франция. Нейният учредител е Давид Моран.
Кампанията беше наречена «Рила ни е мила» и се създаде специална група, която се казва Граждани за Рила. Кампанията започна, когато тежкотоварна техника, багери и машини, беше забелязана да разширява незаконно пътя към х. Пионерска. Това беше началото на изграждането на незаконния лифт х. Пионерска – Седемте езера, който напълно нарушава българското и европейско законодателство.
На 23 януари се проведе голямо шествие паралелно в София и Благоевград за защита на Рила.
Акцията се проведе под мотото "Рила виси на косъм" паралелно в София и Благоевград.
Нека да докажем, че не сме безразлични. Българското гражданско общество вече е сериозен фактор, чиято позиция не може да бъде пренебрегвана от властта. Ние гражданите на Република България искаме законност във всяко отношение, без която природата, задравето и бъдещето ни не могат да бъдат гарантирани.
ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!
КУКЕРИ, ПЕЩЕРНЯЦИ, ПЛАНИНАРИ, СКИОРИ, СНОУБОРДИСТИ, АЛПИНИСТИ, ОПТИМИСТИ...
23.01.2008 (сряда)
На 1 май 2008 г. Зеленият евродепутат Дейвид Хамърщайн днес посети мястото на незаконното строителство на проекта „Паничище-Езерата-Кабул“. Г-н Хамърщайн бе силно впечатлен от свлачищата и ерозията покрай незаконно разширения от Община Сапарева баня миналото лято път Паничище-х.Пионерска.
Експертите от Коалицията "За да остане природа в България" констатираха, че незаконно изграденият път се срутва след топенето на снега - създава се опасност за преминаващите пешеходци и автомобили от срутища и свлачища, реки текат, дървета падат. Липсват дори елементарни противоерозионни мерки, вероятно поради бързането и липсата на контрол при строителството.
"Свлачищата по пътя Паничище - Пионерска ми напомнят писта Томба на Банско в ски зона Банско, където след всеки дъжд се свличат кал и камъни върху пътя Банско - х. Вихрен", сподели Цвета Христова от Екологично сдружение "За Земята".
На 5 юни 2008 година се откри изложба в подкрепа на Рила, която беше съпроводена от концерт, в който се включи Искрен Пецов от Латинопартизани. След тази изложба се осъществи цял месец посветен на Рила, на който имаше изложба пред Народния театър, Халите, Централна гара, и на трите изложби, имаше артистично откриване, на което Бенита Примо – акробат показа невероятни акробатични умения и се спусна от чаршаф от тавана на Халите.
Много готина акция направихме лятото на 2008 година – на нея беше използван символът на тоалетната хартия заради презастрояването на Черноморието и морето от фекалии около курортите ни. Искахме да символизираме още срамното поведение на властимащите, които са на път да узаконят строителството по останалите незапъленени с хотели заливчета по южното черноморие в границите на парк "Странджа".
През 2008 отново около 2000 души в София и 150 във Варна се включихме в голямо протестно шествие срещу ограбването на Българската природа. То се понесе по улиците, вдигайки невъобразим шум от барабани, свирки, тарамбуки, песни и ритми, пълни с настроение. Събудени от гюрултията, към него се присъединиха граждани, улични кучета и полицаи... Самба и Мамба бендът бе най-мощният шумокатализатор, наред с недоволството и будната гражданска съвест, че "по дяволите" от нас трябва да зависи нещо! Професионално ръководен и дирижиран от ентусизаирани природозащитници Самба бендът напълни централните софийски улици с думкане и лумкане и създаде една страхотна атмосфера. В София шествието се спря, игра хоро и скандира "Искаме Природа, не искаме бетон" пред НДК, Президентсвото, Александър Невски, Парламента и Орлов мост.
На 30 октомври 2008 в София дойде на посещение Европейската комисия по петициите. Комисията беше изключително впечатлена от нас – младите хора и каза, че ние сме бъдещето и трябва да протестираме и са тук специално заради нас и че ние сме будното, гражданско общество, на което му пука и се бори за правата си и за природата, за разлика от управляващите и че ние сме много повече в правото си да взимаме управленчески решения от правителството. Тази акция беше невероятна и ми е любимата, защото беше като апогей, завършек на една неспирна борба по улиците на София. По това време бях ако не се лъжа първи курс в Културологията и поканих всичките си колеги на акцията. Част от тях дойдоха и въпреки че не бяхме много хора се усети дух на задружност и сплотеност, във въздуха ухаеше на взаимно усещане, че заедно – гражданите сме постигнали нещо и комисарите по петициите говориха лично с нас по високоговорител и ни похвалиха. Тогава присъстваше и Давид Моран от сдружение Франция Рила, с когото за първи път си поговорихме очи в очи. Посрещнахме европейските комисари с домашно приготвена питка с мед и им подарихме тениски и значки за Рила.
На 12 август 2009 г. от х. Алеко на Витоша стартира Национален пешеходен поход под надслов: Обичам Рила, ходя пеша! Участниците бяха над 70 от различни възрасти и държави, като най-младите бяха на 14 и 60 г., а най-възрастната дама бе на 60 г.
Целта и идеята на похода беше да се покаже, че на Рила планина е най-устойчиво да се ходи пеша, а не с незаконен лифт, който наскоро беше построен от х. Пионерска до х. Седемте езера. Той е в противоречие с над 4 европейски директиви и нарушава българското и европейско законодателство. Водач на групата беше Михаил Михов от БААТ (Българска асоциация за алтернативен туризъм) и Одисея ИН, който има дългогодишен опит с български и чуждестранни групи в България и чужбина.
Утрото на 12 август се оказа мрачно още от София и имаше изгледи за дъжд. Пред хижа Алеко образувахме голяма тълпа и много медии бяха дошли да отразят похода и ентусиазираните млади хора, които с краката и сърцата си, показват, че обичат Рила. След като се събрахме и получихме необходимите указания за това, как човек трябва да се държи в група и как да се отнася с планината, например: да не хвърляме боклук, да не крещим, ако не се налага, за да не смущаваме другите обитатели, да не се отделяме от основната група без знанието на поне един от водачите и др. Поехме към Черни връх с бодра крачка и дъждът вече ни съпровождаше, а когато се качихме на самия връх, вече бяхме вир вода. Уюта и топлината на хижата на върха ни стоплиха поне за малко. После ни очакваше все слизане, надолу, към неизвестни за мен места, към покрайнините на с. Чуйпетлово, където на една огромна поляна с красива гледка към природен парк Витоша беше и първата ни спирка за нощуване. Мишо беше получил специално разрешение от директора на парка да спим тук и беше забранено паленето на огън. Въпреки че нямаше, всички се наредихме около въображаемия лагерен огън и всеки се представи: на колко години е, откъде е, с какво се занимава, защо е решил да дойда на похода. Оказа се, че голяма част от участниците са програмисти или се занимават с компютри, но обожават планината. След кратките ни представяния, Сълза Тодорова от дирекцията на природния парк ни разказа малко за флората и фауната на Витоша и за мечето Дамян, което природопазители откриха наскоро и му сложиха GPS. Въпреки че е в непосредствена близост със София, на Витоша има огромно биоразнообразие и се срещат кафяви мечки, които са защитен вид.
После опитни играчи на хора, изиграха традиционни български хора, пред смаяния поглед на по-неопитните. :)
На следващия ден потеглихме към Верила с час закъснение, за да можем да изсушим почти всичко мокро от предния ден. Подножието на връх Голям Дебелец беше следващата ни цел. Всички бяхме уморени, все пак бяхме ходили 5-6 часа под палещото слънце, но имаше ентусиасти, които изкачиха върха и видяха незабравими гледки.
Вечерта запалихме лагерен огън край Ловната хижа, под върха и пяхме, а нашия водач ни посвири прекрасно, с китарата си. Небосклона сипеше върху нас падащи звезди, а луната ни намигаше закачливо…
И така в приказки, весели песни и верни приятели, се мина нощта.
На другия ден ни очакваше повече ходене от предните два – целта ни беше да достигнем с. Клисура и оттам местността Обесен Камък в полите на Рила планина.
По пътя си минахме през невероятни гледки, зад нас оставаше Витоша с Черни връх, а пред нас се виждаше Рила, все още далечна, но вечна и несломима…
Героите достигнаха заветната си цел вечерта преди да се стъмни. Местността Обесен Камък представлява една голяма открита поляна с гледка към цялата Рила и нейните върхове – исполини ни гледаха съсредоточено от величавите си тронове на безвремието. Виждаше се също така и ивицата, където бе построен новия незаконен лифт до Седемте езера и който ни предстоеше да видим утре. Около огъня отново пяхме песни и Ники от Граждани за Рила ни посвири на китара, а приятелката му Ели изви глас като същинска Милена и размечта сърцата ни… Всеки от нас каза за какво е благодарен от началото на похода досега. Най-честите благодарности бяха за прекрасните хора, с които сме се запознали и за планината.
На 15-ти август се качихме от х. Пионерска до Седемте Рилски езера, като минахме с разпънатия транспарант под незаконния лифт и обяснихме на хората за какво се борим, защо сме тръгнали пеша и защо лифтът е опасен за живота им и живота на децата ни…
Тъжно е, когато по-голямата част от хората ни се присмиваха и отказваха да приемат, че качването им замърсява Свещената планина, ще наруши хармонията и че децата ни може и да не видят Седем Рилски езера, а седем пресъхнали блата…
Около 4000 души дневно се качват на езерата с новопостроения лифт, което е много повече преди лифта.
В момента все още има и апетити за построяване на курорта Супер Паничище с 30 000 леглова база, който ще има пагубен ефект върху Рила.
Ние, пазителите на природата ви молим: Не ползвайте незаконния лифт (Пионерска – Седемте езера), а краката си – пътят пеша от хижата да езерата е малко над час и половина, като има възможност да се мине по планински пътечки. По този начин не само опазвате планината, но и виждате най-красивото от нея, без да й вредите. Не замърсявайте: грижете се за природата и тя ще ви отвърне със същото.
---
Първият протест на който ме беше страх и нямаше и помен от доброто, слънчевото, артистичното от предишните акции
«Пред Парламента сме. 14 януари 2009 г. Национален протест - природозащитници, студенти, майки, зърнопроизводители... граждани. Това сме ние. И сме се събрали тук, защото ни е омръзнало да ни командват, да живеем в страна, управлявана от олигарси, от безкрупулни и корумпирани лица. Към 12 и половина започна всичко - ние скандирахме "Всеки ден ще е така до победата!" и жандармеристите надойдоха към нас - ние с двама мои приятели бяхме на предна линия. В един момент се чу гръм и всички хора тръгнаха панически назад и изпопадахме едни върху други. Един възрастен човек до мен май бе ранен. Жандармеристите по поръчка на някого, отказваха да ни кажат на кого, бяха решили да предприемат насилие и да ни разгонят. Аз се уплаших след първоначалния шок, защото двамата мои приятели, с които бях, отидоха пред полицаите и ги гледаха в очите с отчаяната молба да не правят това, което правят, да проявят човещина - защото на първо място, преди всичко друго, са хора, а в случая бяха просто пионки на някого, който стои високо над тях.
Те искаха просто да установят контакт с тях, за да прекратят насилието. Гледаха уплашено и казаха, че така им е наредено и започнаха да ни блъскат леко напред. И тогава отзад някой ме уцели с голяма буца сняг по главата, като се обърнах да видя откъде идва удара - последва втори, но по лицето. Не видях кой е, но знам, че беше някой от разярените хлапетии, които замеряха на посоки, обезумели. Разплаках се, страхувах се, паникьосах се, че нещо може да се случи на мен и моите приятели. Не бях на себе си тогава. В такъв момент виждаш само хората, които обичаш, себе си и те завладяват агресията наоколо и паниката, че не можеш да се справиш. Не и сам. Всичко, което се бе случило, бе като на филм. Но в реално време и по-реален отвсякога. Само дето във Ви за Вендета не беше толкова... силно и изпълнено с насилие. Беше ме страх, но сега след всичко, което преживях заедно с тези хора, там на площада, които не се спряха пред нищо, се чувствам по-зряла, по-уверена, по-можеща да се справя.
Футболните запалянковци, скинарите, мършите, хората с качулките доведоха цялата омраза и агресия със себе си на протеста. Няма да забравя никога гърмежа, зелената светлина, как ми се насълзиха очите и как влачеха един човек през целия площад. А навън изгря слънце, времето се стопли, промяната настъпва с всеки изминал миг, защото сме заедно - гражданите.»
17.09.2009 – публикувано от мен в http://svetliche.blog.bg
След този протест имаше още 4-5 мирни протеста, пак пред Парламента. Също така имаше акция на Попа със следния призив:
«ПРИЯТЕЛИ!
1 година и половина, след като не дадохме Странджа, ето че напъните на мафията да превземе вече не един, а 3 парка и да застроят дробовете ни с бетоните си, след множество пожари, целящи само и единствено "освобождаването" на терени за строеж, се активизираха с надеждата, че сме сломени и забравили онова, в което вярваме!
СЛЕД КАТО ПРЕМАХНАХА ОТ ПЪТЯ СИ ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА”, ДНЕС ДИРЕКТОРИТЕ НА ТРИТЕ НАЙ-ЗАПЛАШЕНИ ОТ УНИЩОЖВАНЕ ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ СА ПРЕД УВОЛНЕНИЕ , ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ ДОПУСКАТ ИНВЕСТИТОРИ ДА УНИЩОЖАВАТ ПРИРОДАТА И БЪДЕЩЕТО НИ, ВЪПРЕКИ НАТИСКА НА БИЗНЕСИ, СВЪРЗАНИ С ДПС И БСП! ВЕЧЕ Е УВОЛНЕН ДИРЕКТОРЪТНА ПАРК „ВИТОША”, КОЙТО ОПАЗИ ПАРКА ДОСЕГА ОТ ХИЛЯДИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ! ПОДГОТВЯТ СЕ ЗАПОВЕДИТЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА” И ВРАЧАНСКИ БАЛКАН!
САМО ДНЕС, САМО ТУК И СЕГА МОЖЕМ ДА СПАСИМ СТРАНДЖА, ВИТОША И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА от онези, които вярваха, че ще забравим!
НЕ сме забравили лятото на своето недоволство и няма да забравим! Не сме такива!
СИЛНИ СМЕ С ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАМЕ - ЧЕ ПАРИТЕ, СТРОЕЖИТЕ И МАФИЯТА НЯМАТ ПРАВА НАД ПРИРОДАТА И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО!
17.00, петък - напишете какво мислите, където можете, сложете си клоунски носове, и нещо червено, с което да разярим бика. на ПОПА. ВЕДНАГА И ВСИЧКИ!
НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ АРЕСТИТЕ И НЕ НИ Е СТРАХ ОТ ТЯХ! ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО НИ Е СТРАХ Е МАЛОДУШЕТО И НЕВЕЖЕСТВОТО!»
Като един от най-големите успехи на гражданското общество в периода 2005 – 2010 година в България несъмнено отчитам кампанията срещу ГМО. Тя събра на едно място различни граждански групи и ги обедини, въпреки тяхните различия. Което доказа за пореден път, че когато има проблем, касаещ здравето на нас, хората, които обичаме и на децата ни – българите ставаме съпричастни и забравяме различията.
Присъствах на всички протести, които се организираха по време на тази кампания. Но за нея мога да напиша отделна тема, така че ще оставя няколко снимки да говорят сами за себе си.
Мога да говоря още много, но това са най-важните акции, в които съм взела участие и са оставили трайна следа в съзнанието ми. Знаете ли защо участвам в акции и протести и нито за миг не съм се отказвала да го правя? Защото когато утре светът се промени, стане по-хубав, цветен, зелен и слънчев и стане светът, такъв, какъвто го искаме, ще знам, че аз съм участвала в това, аз съм част от тази промяна, може би тъкмо аз съм тази, която е променила света...
А след всяка акция се чувствам положително заредена, широко усмихната отвътре и отвън и това ми дава сили да вървя напред и да вярвам, че ние сме промяната, която искаме да видим в света. Ние и никой друг.
Шествие в подкрепа на българската гора
А протестите продължават и през 2010-2011 година – от 30 септември 2010, всяка поредна сряда от Зелените организирахме протест за защита на Пирин и Карадере и също така настоявахме за отговор от МОСВ и Правителството на ГЕРБ за това каква територия ползва Цеко Минев в Национален парк Пирин? Защо държавата мълчи и продължава да търпи и подкрепя унищожаването на Пирин?
