Животът се събуди... поизтупа натрупания прах, всъщност изтупва го, изтупва го и пак и пак, ама нещо хич не се получаваше с изтупването, защото се беше насъбрал твърде много прах... това не беше какъв да е прах, ами разнообразен, пълен с какво ли не... да ти се замая главата... прахът беше изпълнен най-вече с прахта на хората... те бяха населили цялата земя... А тя страдаше от това, че те постоянно я тъпчеха и вършеха какви ли не глупости по нея, сечаха дърветата, палеха огромни пожари, с една дума вършеха глупости... и лека полека нещата започваха необратимо да се случват по ужасяващ начин... започнаха природни бедствия, климата се промени....

Животът и земята бяха неразделни... единия не можеше без другия и обратното...

Но от време на време, напоследък доста често се появяваше и смъртта, облечена цялата в черно, царица от дълбините на мрака, сестра на хаоса и отчаянието...

Тя не можеше да съществува без живота, защото те бяха двете лица на една и съща монета, дясна и лява ръка, като целта и пътя... слети понякога, неразделни доста често...

*следва продължение*