Чувствам се така тези дни, особено вчера и днес и не мога да спра да чувствам, и сърцето ми ще изхвръкне... и толкова влюбено ме боли...

Взето от Александрина Караджова: http://acrista.com

Тази нощ те сънувах.

Сънувах, че пак ме прегръщаш.

Листопад

в топъл есенен ден

бяха твойте ръце.

Слънчогледи - мечти,

знойни летни жита

бяха мойте очи.

Тази нощ те сънувах -

бе картина една, която с обич за теб нарисувах.

~~~

Когато тъгуват звездите,

обвивам се в мрежа от спомени

и търся прегръдка от лунния вятър,

погалил воали от пеещи ириси,

в сърцето разравям жаравата стихнала

от златния пясък на диви метличини,

а после се рея дълбоко в небето

и бавно разчитам по древните знаци

колко крехка и силна жена съм.

~~~

Тънка паяжина

пеперудени мисли

тъгата ми бавно изплита.

Ален вятър запява.

Птици с огнено-златни криле

пак за тебе ме питат...

Пъстър сноп светлина -

шепа цветно стъкло

на очите ми нежно замира.

~~~

Тишина - ръковина

във сърцето стаена

със седефени пръсти

омагьосва Всемира...

~~~

Докосвам те

с горещи длани

и там, където няма светлина,

изпълвам всичко

с цвят и обич.

А нежността е птица -

крилете й ме носят във съня ти,

където с теб вървим

един към друг

и само нашата реалност

има смисъл.

~~~

Дори когато уморени са крилете,

не зная как да спра да искам да летя.

Не зная как да спра безумно да мечтая

и да протягам все напред ръце

към истински души, докосващи сърцето ми...

Не зная как да спра, защото жива съм единствено в полет,

когато буйно-огнено горя

а късчета топлина като безценен дар раздавам.

~~~

Където и да си, ще те открия...

Под звездното небе на хиляди лета,

под топлата усмивка на луната,

обгърната от плаща на нощта

и бялата магия на мъглата.

Където и да си, ще бъда пак при теб,

щом утро сънено очи отвори,

щом свежата целувка на дъжда,

цвета на момина сълза отрони.

Където и да си, към тебе аз вървя -

под златните лъчи на есента,

в снежинка лека, приказна, прозрачна,

на фея дивна в песента -

вълшебна, обична, прекрасна.

~~~

Дари ми късче от безвремие,

и аз ще те прегърна в него.

И нека сме свободни

да летим,

когато волна птица е сърцето.

Дари ми миг и стон. Сълза.

А аз тъгата ще изпия.

Умората с горещи длани

ще стопя, и зрънце обич ще посея.

~~~

Косите ми са плачеща върба.

Очите ми - дълбоки езера от тайни.

Душата ми е стенеща гора.

Нозете ми - пътеките

на странници незнайни.

Ръцете ми са огнени криле.

Мечтите ми - безкраен полет.

Усмивката - невинност на дете,

а устните - диханието твое.