ПОМОЩ!!!!

Откраднаха ми колелото вчера (27.09.2010 г.) в квартал Банишора, бл. 40 В, пред детски клуб Мики Маус...

Има регистрация във Велорегистър, ето как изглежда: http://veloregister.bg/profile.php?b=0
Номер на колелото: A05714850

Моля ви ако го видите някъде - веднага ми пишете!!! Ето и снимки:

http://veloregister.bg/bike_imag...es/bike_83/100_1105.JPG

и

http://veloregister.bg/bike_images/bike_83/100_1106.JPG Супер тъпо ми стана, понеже съм супер привързана към това колело, и още по-тъпо ми стана, че го оставих незаключено и то в квартал като Банишора, където се разхождат доста мургави братя и точно един такъв ми гепи колелото, снимала го е охранителната камера, на мястото, където бях на интервю за работа вчера....

Тъпо ми стана, че съм наивна и глупава понякога... И че същевременно може толкова да ме боли... сякаш предчувствах, че ще стане така... и не ми се живее вече в България, или поне ми се пътува толкова много по света, че да забравя какво се случва тук (лошото - кражбите, убийствата, насилието над деца и животни)...

И знам, че и навън е така - че и навън има криза, че светът отива по дяволите и знам, че трябва да се боря с това и да се опитвам да помагам, (а аз това и правя), но все повече се отчайвам и не знам дали това, което правя е правилното... и все повече се чувствам като Хоул от Howl"s moving castle, който гледах наскоро и доста ме впечатли...

И чувствам, че живея в един несвършващ сън - колкото и родителите ми да ми напомнят, че действителността е гадна и че трябва да се оцелява, аз не мога да го повчрвам и намирам начини за бягство и бягам, бягам, бягам...... и така не знам докога. Сънувам...

Снощи гледах този прекрасен филм - How to train your dragon, който го е гледал ще ме разбере как се чувствам - все се опитвам да променя нещата и съм различната, опитващата се да внесе промяна и е обект на вниманието, понякога и става за смях, но не се отказва да промени света. Защо?... Не знам... там е проблемът, твърде ми е скучно да съм от обикновените хора... ;)







- това съм аз ;) Не е ли очарователноооо? :)) Влюбих се в това Драконче ;)

Аз учих щерката си не точно, че "Life sucks", а да речем че: "Shit Happens". Сега аз се ядосвам когато й откраднат нещо, а тя си купува нещо по-сигурно. Преди два месеца в САЩ й гепиха колелото, и оттогава се придвижва с моторетка с вградена заключалка. Не й давам аз парите, тя винаги почти веднага си намира работа, защото не се разсейва с въпроси "защо е така?". Дано имаш по-добър късмет с интервюто за работа и да ти позволи да си купиш още по-добро колело и с удобно заключване. Не всеки краде, но крадящите винаги се смесват с некрадящите. Некрадящите го знаят, и не се обиждат, че вземаш предпазни мерки. По възможност, гледай да не казваш на интервюиращите за неприятността си, защото могат да те вземат за отнесена, несериозна, или магнит за неприятности. Успех!

за мнението...

За съжаление кражбата стана пред очите на интервюиращите и нямаше начин - те първи бяха свидетели на това, което се случи... и на моята крайно болезнена реакция. Аз за съжаление примемам всичко много лично, и все още не мога да прежаля колелото... то си е все още част от мен, като накрайник... с градски транспорт пътувам много рядко, само зимата или когато нямам друг избор...

Ако кражбата повлияе на мнението на интервюиращите, явно не трябва да работиш там. Everything happens for a reason. Миналата година, за да не си отида по Коледа с колата до Плевен, катастрофирах. Ядове, разходи и прочие, но съм жив и здрав. Кой знае какво щеше да е, ако бях тръгнал...

Съгласна съм с теб, Ачо, мерси за мнението...

Абсолютно всичко в този живот се случва с причина...

само не разбрах - как си катастрофирал, като не си бил с твоята кола? Автобуса ли е катастрофирал, или?...

Инак, да, най-важното е, че сме живи и здрави, а колелото, колата са просто вещи. Ние сме тези, които са наистина важни :)