Who can change this memory
Inside it needs to burn
Worship by the enemy
The guilty take their turns
Watching as it"s disappearing
Shadows all that remain
Wishes slowly crossing over
In this parade of pain...

~~~

Събужда се, отваря плахо очи, оглежда света. Става, влиза в банята, измива се, облича се бързо, пие кафе (понякога), понякога закусва. Ранимо. Ежедневно. Всеки ден. Едно и също. Пак и пак. Отново и отново. Излиза някъде към 9 и половина, 10... пътят към работата - все така същия, еднакъв, не променящ се, а в ума й пърхат пеперуди... в стомаха също. Тя обича, влюбена е, иска да го вижда всеки ден, всяка нощ, всякога, винаги...

А по пътя се случват хиляди неща. Животът е прекрасен.
В една малка уличка в крайния квартал един възрастен човек закача млада сервитьорка, опитва се да изчисти някакво паднало листо върху черната й прилепнала тениска, или може би е петно... кой знае?...  На нея обаче й харесва, усмихва се, и кокетничи насреща...
Когато стига до центъра, малко момиченце продава картички, купува си. То посяга с малките си ръчички да я прегърне... едното му око го няма. Хорър ли е това или просто животът, такъв, какъвто го виждаме всеки ден? Истински, реален, стряскащ, дишащ, плашещ, животът.... такъв.
Малко сиво коте се катери по дърво, по-пъргаво от акробат... лапките му приличат на ципите на прилеп...

Нови обици и малко украшение с розови диаманти - гъбка за телефон - подарък, бонбонено лакирани нокти, чаша сок от горски плодове... горско-приятно-изкушаващо-еротично-красиво и усмихващо я....

Безочливо я гледа животът в очите. Присмива й се силуетът на магьосникът - големия град, когато минава по неговите улици с колелото си... падащи листа са осеяли алеята на спомените... плачат, болят, ронят се... изчезват под стъпките на хилядите минувачи. Отива си лятото. Есента плаче, топло намига, облякла празнично облекло от листа и изумруди... бляскава е, като жриците на любовта причакващи иззад ъглите в центъра на София нощем в малките часове...
Търкулват се есенни сълзи по скулите й, плаче... животът е жесток, гаден, тръпчив, намирисващ понякога... непоносим. Нефтен разлив. И хиляди загинали животни и растения... умиращи хора, всяка секунда. Защо?...
Не, животът не е прекрасен. Животът те мами, влачи те напред по течението си, обещава ти, без да изпълнява после обещанията си. Понякога. Защо е така? Защо е такъв животът? Защо е такава младостта? Пияна, невинна, незнаеща, бързаща, случваща се, усмихната, щура, забавна, немислеща, наивна, отлитаща иззад ъгъла преди да си се сетил да примигнеш?... Защо никога не ти стига и винаги оценяваме нещо, когато го изгубим завинаги?....
Защо?!? Толкова много защо и пак и пак...  има ли смисъл?

и тя върви... тук е и е там. На стълбите пред Софийския са се събрали тълпа от свирещи на акордеон младежи, седнали са в краката на единия от двамата каменни братя на стълбите... и свирят забравени, любими звуци... а отнякъде се носи Don"t you cry на Guns...

Гайди, тъпани...  кръшни девойки извиват хоро... а усмивките им свалят звезди от небето... пленяват сърца... колко ли младежки очи са се захласнали по телата им - фиданки? Колко ли сърца са разтуптели с очите си изписани и лицата белочели?...

А по пътя й продължават да се случват толкова много неща, земята - постоянно въртящ се поток от емоции, случки, мисли, действия, дела, раздели и събирания се върти безспирно...

И животът е прекрасен - на Атанасовско езеро за около две седмици, млади хора от цялата страна строиха острови за птици, нагазили целите в калта и скубеха тръстика, за да могат да загнездват птиците и преминаха през болести и много тъга, но и много усмивки и хубави моменти, за да разберат истинския смисъл на думата човещина и взаимопомощ...

Тя върви по този път и сякаш е минал само миг от цяла една вечност... а него го няма.... може би е някъде там, тя знае, усеща с цялото си същество, че е там и си мисли за нея и това я кара да се усмихва. И да отвори вратата на офиса и да започне поредния работен ден.

Понякога и най-малките неща, правят животът необикновен и прекрасен, какъвто той наистина е!...

Понякога...

It"s vanishing... everything...