"Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите."
Някои места се променят, но спомените вечно остават в нас от местата, които сме съзряли и са останали в нас завинаги такива, каквито сме ги видяли първоначално.


20 август 2010 година... Под нас на петия етаж правят неистов, нетърпим ремонт от месец... и всяка сутрин се събуждаш от оглушителния тропот на машините, които коват, чукат, реват и смазват с нетърпимите си нотки ушните ти миди.
А аз съм стегнала вечерта в последния момент багажа си - една пълна туристическа раница с най-необходимото - храна, дрехи, бански, по-топли дрехи, спален чувал, шалте, палатка, челник и една шепичка мечти... и се готвя да потеглям за две седмици извън София в дивото, към свободата и полета на мечтите, където всичко е различно, истинско, позволено, вълшебно!...
В 11:11 минути телефонът ми звъни, Радо е, казва, че след малко пристига и към 12 часа вече пътуваме от София към Беглика аз, Радо и Олег (доброволец на Балкани на Драгоман от Чехия).

"Добре, че съм се сетила да си взема медени лукчета и бисквити Еверест, че не знам как щяхме да издържим иначе" :) - викам си... 

По пътя пеем песни на Алис Купър и Ози, на които Радо много се кефи, а аз също не отказвам такъв тип музика ;)

В Пазарджик качваме и Благовеста, моя позната от Биологическия факултет, която също отива на Беглика. Компанията става все по-весела и пъстра :)
Беглика стигаме някъде малко преди залез... красиво е, язовирът се е ширнал като пъстра дреха из околността, а величествените борове ни намигат и са навсякъде около нас. Тук е прохладно и пълно с хора, които все пак не са чак толкова много, в събота и неделя се очаква истинския маймунарник-бръмчалник-мравуняк :) Разхождаме се до фестивалната зона, за да се запознаем с мястото, да срещнем приятели, да поприказваме и после се връщаме да търсим място за опъване на палатка. Намерихме едно закътанко сравнително местенце, уви с малко кофти наклон и през трите нощи се оказвах изсулена надолу към изхода на палатката :P

Първата вечер след като опънахме палатките хапнахме и после отидохме да послушаме музика, групата беше Оратница и хорото вече беше извило кръшна снага на поляната красива :) Аз също пробвах и макар че се поспънах из разни дупки, се справих учудващо добре, или поне така го почувствах.

Следващите два дни имах възможността да опитам плаване с каяк и обиколка на язовира с колело - беше незабравимо и невероятно!!!

Беглика беше прекрасно преживяване, единственото, което не ми хареса е, че срещу вход от 35 лева за трите дни не ти осигуряват храна, а само място за колата и палатката, за всички уъркшопи и удоволствия трябва да си плащаш... естествено за доброволците всичко бе безплатно, но тази година не успях да се класирам като такъв за съжаление :/

Надявам се все пак тези пари да са отишли по предназначение и поне част от тях за закрила на местността, която наистина е уникална.

Последната вечер бяхме свидетели на уникална призрачна мъгла, която премина над язовира като белите коне от Властелинът на пръстените, първата част на филма... а луната магнетично грееше над белите фигури, които може би всеки от нас познаваше или пък не и техният незрим танц ни обгръщаше.... и приказка за стари времена...

--- следва ---