Постинг
17.08.2010 21:02 -
Friends will be friends...
Автор: svetliche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1358 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2010 22:12
Прочетен: 1358 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 17.08.2010 22:12
Вчера, ден като ден, но теб те имаше и бе до мен...
Вчера, готвеща се да правя тиквички за обяд, облечена по една домашна рокличка, с ръце, попили сока от тиквичките що да видя... в коридора ме чака най-добрата ми приятелка от детство, с която се познаваме от 4-5 годишни и бяхме заедно до 7-и клас, когато внезапно тя изчезна... т.е. изпадна в депресия (имаше проблеми в семейството), а точно тогава и пубертета не й се отрази добре...
Тя ми написа едно прощално писмо (сбогуващо) и ми го пусна в кутията... след това й изгубих дирите, плаках много, преживях го тежко, защото наистина много я ценях и обичах, но си казах, че може би така е по-добре в крайна сметка и всяка е поела по своя път... Разбрах от някого, не помня от кого, че е в Полша...
И така до вчера (повече от 10 години)... много е стъписващо да видиш някого, когото си смятал за изгубен, умрял, нещо подобно... стряскащо и изненадващо едновременно, когато всичките тези емоции нахлуят в теб.
Кая Соня е наполовина полякиня - баща й е поляк, майка й е българка. От шест години живее във Варшава при баща си и се занимава с компютърна графика...
За половин час не могат да се наваксат над 10 години... но утре имаме среща и ще я разведа из столичните галерии и музеи и ще се опитам да поправя това, което се опитвах като бяхме ученички... да наваксам премълчаваните думи, прегръдки, усмивки.
И да се опитам да не плача много, а да бъда себе си и ако плача да е само от щастие, че вече се намерихме и ще се виждаме и ще си ходим една друга на гости =)
Обичай съдбата си!
Вчера, готвеща се да правя тиквички за обяд, облечена по една домашна рокличка, с ръце, попили сока от тиквичките що да видя... в коридора ме чака най-добрата ми приятелка от детство, с която се познаваме от 4-5 годишни и бяхме заедно до 7-и клас, когато внезапно тя изчезна... т.е. изпадна в депресия (имаше проблеми в семейството), а точно тогава и пубертета не й се отрази добре...
Тя ми написа едно прощално писмо (сбогуващо) и ми го пусна в кутията... след това й изгубих дирите, плаках много, преживях го тежко, защото наистина много я ценях и обичах, но си казах, че може би така е по-добре в крайна сметка и всяка е поела по своя път... Разбрах от някого, не помня от кого, че е в Полша...
И така до вчера (повече от 10 години)... много е стъписващо да видиш някого, когото си смятал за изгубен, умрял, нещо подобно... стряскащо и изненадващо едновременно, когато всичките тези емоции нахлуят в теб.
Кая Соня е наполовина полякиня - баща й е поляк, майка й е българка. От шест години живее във Варшава при баща си и се занимава с компютърна графика...
За половин час не могат да се наваксат над 10 години... но утре имаме среща и ще я разведа из столичните галерии и музеи и ще се опитам да поправя това, което се опитвах като бяхме ученички... да наваксам премълчаваните думи, прегръдки, усмивки.
И да се опитам да не плача много, а да бъда себе си и ако плача да е само от щастие, че вече се намерихме и ще се виждаме и ще си ходим една друга на гости =)
Обичай съдбата си!
Търсене
За този блог
Гласове: 281