Съвсем случайно, в последния момент почти, разбрах от Чефи за младежки обмен в Полша - хайде, вика, търся младежи от 18 до 25 години да ходят да зяпат бобри, вълци, видри и зубри. И ето ме на - за кажи-речи 2-3 дни стегнах багажа и хоп! Потеглихме от България 6 човека с Renault Dacia.

Слави и Влади, (които не познавате, или може и да познавате :)) ни бяха шофьори, а аз, Яна, Миряна и Ваня спокойно си спинкахме отзад и се чувствахме баш по принцесешки. :)

Пресякохме сръбската, словенската и унгарската граница... Над 20 часа пътувахме на отиване и на връщане, но пътят не бе чак толкова уморителен...
Все пак на отиване спирахме за тоалетна, за някое и друго шоколадче, а в Словения спряме за около час в едно китно градче, откъдето си купих сандали за 20 евро, от магазин подобен на Стената в София, но са много по-хубави от тези тук :P

Имаше много красива църква и архитектурата блестеше! Буквално!
Пристигнахме привечер в Полша, тъкмо навреме за вечеря. Мястото бе построено от сегашния собственик: хипи, който отглежда цял род коне - къщата е голяма, на четири етажа, с просторни стаи. В нашата бяхме събрани 4 българки и 4 полякини. Повярвайте ми - борбата за банята и тоалетната бе безмилостно жестока ;)

Времето бе дъждовно, мрачно и калта бе навсякъде...

За всичките 10 дни на нашия престой имахме точно един слънчев.
Търсенията ни за бобри, видри, зубри и вълци се оказаха напразни. Все пак следи и лайна се намираха, което бе сигурен знак, че тези животни все пак съществуват и даже живеят по тези географски ширини, но в момента са се изпокрили...
През по-голямата част от времето за съжаление, бяхме закотвени вътре, в къщата - да изучаваме с какво най-много се храни видрата. Преобладаващи бяха рибата, амфибията, дребните бозайници, малки птички, влечуги и най-рядко растения. В края на проекта направихме и информационна табела, която поставихме в границите на националния парк и фотоизложба на тема "Вода".
Младежите и девойките от останалите страни (Полша, Литва и Италия) бяха изключително затворени в себе си и като че ли само нашата българска групичка не спираше да бърбори и да се шегува с останалите... Но на вечерите, в които всяка страна представяше себе си и традиционната си кухня и танц, обичаи и традици, всички се поразчупваха :), отваряха се за заобикалящия свят и беше забавно. На българската вечер ментата и ракията се изпиха като стой та гледай :), а манджите (сирене, луканка, лютеница, локум) и те бяха уважени с почти същата зашеметителна скорост. :) Полските и литовски танци обраха точките, но все пак и нашето хоро си го бива, а когато нашата Яна извиси глас с "Калино моме" и "Море сокол пие" дори звездите, притаили се в небесата, мълчаха...

Всички българи и няколко литовци се пробвахме на езда. В групата имаше точна една девойка - Миряна, която бе опитен ездач. Конете се движеха в колона един след друг, но когато се изкачихме на една поляна, тръгнаха да бягат напред. Дотук добре. (Кажи речи :)) По-страшното започна на слизане по тясна кална пътечка. Слизайки надолу по кал до коленете, палецът на ръката ми се закачи (опря се) на един сух клон и аз изпищях от болка, при което конят тръгна напред рязк, а аз паднах назад в калта.

Слави и Влади се завтекоха да ме спасяват. Цялата бях в кал до уши, а якето ми бе скъсано на едно място.
Грешката ми дойде като се качих отново на коня - той вече бе уплашен, а аз не по-малко, и отказваше да ми се подчинява. А и аз виках - нещо, което животните не обичат. То и хората не го обичат, та камо ли животинките :)
Завираше се надълбоко в гората, и отказваше да се върне на пътечката.
Съответно аз се забих в едно дърво и отново паднах назад, този път с приклещена ръка и голяма синина, а кончето избяга напред.
Най-тъжното в цялата история беше, че Юлия - една от ръководителките на проекта, бе ухапана от кон (не от моя), но все пак картината беше страшничка - мускула на дясната й ръка бе придобил лилаво-син цвят. Все пак тя е добре, движи си ръката, може да шофира и да я използва нормално. Стана ми най-кофти от това, че почти до края се справих с ездата, и точно, когато си мислех за това, взех, че се претрепах...
Разстроих се и един час плаках, донякъде се самосъжалявах, донякъде ми липсваше любимия човек, слънцето в БГ и всичко се насъбра, наведнъж и избухна, ей така...

И все пак не съжалявам нито за миг за времето прекарано в Полша...

Това е приключение, което на драго сърце бих повторила :)