Началото.

Потегляме от мрачна София за Картали 2010 г. Времето не е никак обещаващо... мрачно, студено, ветровито, сякаш есента идва, но знам, че когато видя хората, които обичам ще се сгрея.

И наистина. На ОМВ сме се събрали вече - Евичка, Бойко, Пепи, Нати, Пешо, Марто и всички онези знайни и незнайни приятели, с които ще ме срещне съдбата в следващите пет дни...

В колата на Пешо сме три девойки. Мирише на бензин и не говорим много, но усещам, че мислено искаме да си кажем толкова много неща, а сърцата ни препускат в усещания, емоции, бърборения...

Толкова ми е забавно да гледам колите, които се изчакват на магистралата, за да пристигнат заедно :) Като малки деца са :)

След многото часа път най-сетне пристигаме :)

И е толкова хубаво - отпреде ни се ширнал язовир Студен кладенец, около нас е зелено, зелено, зелено, отстрани се вижда Юмрук Кая -





и аз се чувствам изпълнена. Не подозирам, че тук ще видя египетски лешояди, картал, зайци, лопатари, сърни, елени, прилепи...

Първата сутрин започва с бурно събуждане - тропане на лъжица по метална чиния :) Събуждането - приятно или не, е гарантирано :)

Най-хубавият ден започва с пътуване с лодка до другия край на язовира, катерене по баири, деренца, полянки, храстчета и трънки и глогинки, за да достигнем заветната цел, а именно пещера, в която ни очаква колония от 500 прилепа. Младите ентусиасти от прилепарска група Мъхчета ме заредиха с настроение, което усещам, че напоследък започвам да губя лека полека, а това не е хубаво... Теди и Вили са набор 90-а и 91-а и носеха в себе си такъв детски заряд, че направо се засрамих къде ли е отишъл моя :) Не че аз го нямам, но те бяха по-луди и от мене - спускаха се по сипеите, катереха се по дърветата, вряха се на възможно най-затънтените места под претекст, че щом като може да е трудно, защо трябва да ни е лесно? :) Аз се почувствах страхотно - освободена, окрилена, себе си... под синьото небе, с песен на уста, с нови приятели около мен, с шегите, усмивките, усетих напълно мигновечността :)

Вечерта преди моето заминаване стояхме до 5 сутринта да пеем и да танцуваме и в лъчите на огъня се отразиха най-прекрасните усмивки и сърдечни погледи, които съм виждала :)

Искам да благодаря специално на Пепи, за помощта, приятелството, снимките, песните, които усещаше вместо мен :) и той си знае за другото :)


И на Теди за детскостта, за слънчевостта, красотата, младостта, радостта на мига :) и щуротията :)

и на Пешо, че е такъв страхотен водач, добре се грижи за стадото :P, на Янчето, която пее толкова хубаво :), на Евламбия, на Марто и Бойко и на всички, с които бях заедно 4 дни.

Обичам ви! И до скоро пак там, а защо не и другаде ;)