Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2010 23:52 - Мигновечност
Автор: svetliche Категория: Лични дневници   
Прочетен: 850 Коментари: 0 Гласове:
1



Перлена нощ. Телесни извивки се протягат... да се докоснат, да се любят, да се имат.
И тя го иска, желае го, тялото й потреперва като лист, като спирала, като калинка, внезапно литнала, стресната от полета на вятъра. Косъмчетата по цялото й същество потрепват. Зърната й набъбват. Но я е страх... да направи следващата крачка, да се остави на магията, която той сътворява с всяко свое движениe, стъпка, премигване на зениците... във всеки миг. Във всяка една мигновечвост.

Знае, че не бива да продължава, но импулсът е трудно да бъде удържан...

"Отива си лятото, идва есента. Тръгвам някъде и непознати улици ще извървя... себе си искам да разбера.."

Възможно ли е да обичаш двама души, но по различен начин?

А възможно ли е да си обичал и двамата в един момент по един и същи начин?...

А кога сърцето разбира, че точно така трябва да постъпиш?

Всяко влюбване е различно, спонтанно, красиво, необяснимо... всяко е като превръщането на гъсеницата в пеперуда, трае един миг, но е толкова красиво и вечно. Мигновечно. Мигновечност.

И на мен ми се е случвало. И ми се случва. И искам да ми се случва. Винаги. Влюбих се за първи път в първи клас, а може би и в забавачката... обичала съм и момичета, като приятелки, а първото влюбване в момче бе така пеперудо-пърхащо в стомаха ми :) Незабравимо усещане :)

А когато намерих моето Слънце, се чувствах толкова различно от всички мои влюбвания досега и след това. Сякаш нещо в мен ми каза: Това е той, влюбвай се колкото искаш след това, но това е той. И той е за теб и ти си за него и така ще бъде, независимо какво правите оттук нататък...

"загубвам нещо мое, намирам нещо твое... Как да продължа без теб, без да измина целия този път. Как да продължа без теб, без да измина целия този свят..."

Искам да обичам... всички... повече... да преръщам. Да няма задръжки. Да не ни е страх. Да не ни е срам. Да се обичаме. Да го показваме. Да не се крием.

Както в онзи фантастичен разказ, в който всички са голи и всеки прави любов с всеки, докосват се, обичат се, чувстват се свободни, не ги е срам, че са голи, че изпитват обич, възбуда, страст... И са заедно. И са сплотени. И са повече. Повече човеци.

I like to change the world, but I don"t know what to do, so I"ll leave it up to you ;)


Тагове:   мигновечност,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: svetliche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 339890
Постинги: 121
Коментари: 98
Гласове: 281
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031