Не мога да спра да плача и да страдам и да се разкъсвам...

Заради това: http://www.thepetitionsite.com/1/punishment-for-the-man-crippled-mima

Ето един хубав материал по въпроса: novaetika.wordpress.com/2010/03/31/1/

"От няколко дни насам сериозно обмислям, дали да коментирам българското подобие на състрадание и любов към животите. Е, днес твърдо реших, че подобна проява заслужава и моето мнение.

Виждате ли, събраха се близо 200 000 желаещи да вкарат в затвора човек, оставил без крачета кученце. Подписки, фейсбук групи, срещи, протести. Прекрасно!? Донякъде.

 

След няколко прегледа на описанието на една от многото фейсбук групи по темата и мненията на стената, става ясно, че повечето членове искат справедливо наказание за виновника. „Отговорниците“  на последвалите срещи за организиране на протести, за съжаление, нямат ясна цел. Дотук нищо ново.

Това, което умът ми не успява да приеме е друго:
Да предположим, че от тези 200 000 души 20% са вегетарианци, а от тях приблизително 8-10% са твърдо против експлоатацията на животните (ако щете ги наречете вегани), това вече е бройката на реалните защитници на правата на животните. Защо мястото на останалите 80% не е сред членовете? Позволявам си да отговоря с въпрос. Правилно ли е да тръгнеш срещу насилието над животни при условие, че се храниш с тяхната плът, носиш дрешки от естествена кожа, кашмир или коприна и повечето ти козметични продукти са тествани върху тях? Живееш на гърба на същите тези същества, чиито права днес така настървено защитаваш. Това не е ли един грозен оксиморон?

Лицемерие!

За да си напъхаш „нежните“ крачета в  ботушките от велур, беззащитно животно е изпитало болка, каквато красивата ти главица не може да си представи. Да те одерат жив? Да опитаме ли? После заедно да се борим за промяна на закона. Милиарди пиленца живеят в мрак, сред собствените си изпражнения. Наблъскани с хормони и антибиотици, за  да може ти – „активистът“ да се „насладиш“ на пилешката си пържолка. Дори не смятам да започвам с тестовете върху животни.

Цинизъм.

„Обичам всички живи същества!“ И аз, но поне не ги използвам за да задоволя егоистичните си капризи.

Дано не ме разберете погрешно. Кампанията за промяна на закона за защита на животните е прекрасна. Но преди да поемем по този път трябва да променим собственото си отношение, собствените си навици. Да се отървем от закостенелите разбирания. Животните не са наши, за да ги експлоатираме по този жесток начин. Никой няма това право!"