по повод един предмет в Културологията, реших да го постна и тук, понеже ми се струва, че се получи добре :) :

Разказвали са ми как Стената е изписана изцяло. От едната страна. Откъм Западен Берлин. И не е изписана само с политически възгласи. Напротив. Има и по-детински неща, като например, че еди кой си и еди кой си са били тук на тази и тази дата. И че се обичат. Въпреки болката от социализма, въпреки разделението, отчуждението, нищетата, режима... А ето тук се прокрадва и надраскано: “Внимание, дупка в стената!” Звучи Пинк Флойд. Не мога да спра да ги слушам, като опиянена от някаква дива страст съм, същевременно спокойна, изпаднала в нирвана от чувства. Оттекват каменните чукове, ходейки. Спомняйки. За други времена, за които само съм слушала. През които не съм дишала, не съм се смяла, не съм плакала, не съм се радвала, не съм се ядосвала. Не съм била родена. Но са ми разказвали много, че...

От западната страна на стената са си казвали с рисунки какво ли не. Творели са. Джуджета, животни, пейзажи... Някои от рисунките са щамповани многократно, други са неповторими поне в смисъл, че не се повтарят никъде другаде върху стената. Преобладават топлите пастелни тонове, така че от по-голямо разстояние стената се възприема като едно безкрайно дълго пано, което би могло почти да радва окото. И понеже боите им са по-качествени от нашите, дъждовете не ги измиват изцяло и няма много място, за някой нов съчинител, агитатор или художник да натвори нещо ново.

А откъм Източен Берлин стената била бяла. В България така боядисват зидовете край острите завои на пътищата. Това се прави по нареждане на пътните служби, за да не се блъсне нощно време някоя кола.

Може би и Берлинската стена е предупреждавала с белотата си, колелото на историята да прави покрай нея завоите си внимателно, за да не си строши някоя спица. Кой знае... Бяла. Белота. Разделение. Соц.

Изваждам въображаемото си тебеширче, за да нанеса своя щрих, но го изтървам на асфалта. И то не защото осем милиона чифта български ръце под команда или по навик се протягат да ми отнемат тебеширчето. “Как смееш? Ние сме съюзници! Социализъм, интернационализъм, братска взаимопомощ, изменник, манипулиран интелектуалец!” Не, не ме възпират блоковете от железобетонни словосъчетания. Те са подобни на блоковете, от които е споена стената. Аз мога да пиша и върху тях.

Спира ме въпросът, дали не е по-добре да оставим завинаги бели полетата върху Берлинската стена? Какво бих могла да напиша? Че на еди-коя си дата през 1989 година някой мой близък е бил тук? Но какво от това? Той е бил и от другата страна. Пет дена подред нарочно е преминавал ту от едната, ту от другата страна на стената, независимо от едночасовата досада при граничния контрол. Искал е да прояви малко злорадост към часовия при Бранденбургската врата, че не може да пази. Маха му за поздрав ту от източния, ту от западния сектор. Той остава невъзмутим. И с право. Защото преминаването през стената не можеше да избави от това, стената да преминава през човека.

Моите роднини са ми разказвали: “Берлинската стена е уникална крепост. За пръв път в историята на крепостите от стената се стреля не по тези, които искат да влязат в крепостта, а по тези, които искат да излязат от нея. Техническият прогрес е дал своя принос – инсталирани са стражеви кули със самострелящи устройства. Електронно око, подобно на тия, дето отварят или затварят асансьорните врати, задейства спусъка на картечницата, ако пресечеш забранената линия. Същото е и покрай стената на нашите предразсъдъци. Щом направим малко по-свободна крачка, автоматично се задействат старите кримки с кьорфишеците си, че имало капитализъм и социализъм. Отдавна има единна световна индустриална цивилизация с по-изостанали или по-напреднали държави. Стените са анахронизми, били те от бетон или от думи.”

Политиците на великите сили от двете страни на стената вече признаха официално, че разделението на Европа е било най-голямата грешка на техните предшественици след Втората световна война. Осъзнаването на идеята за общ европейски дом като жизнена потребност на народите, а не като тактически лозунг, е започнало да оказва влияние дори при самата бетонна стена. Изключени са самострелящите инсталации, оттеглени са граничарските кучета. Трябва час по-скоро да оттеглим от духовните стени насъскващите думи.

Стените могат бързо да се превърнат в безобидни междусъседски огради. На село през оградите, сутрин съседите си пожелават добро утро, разменят си рецепти за приготвяне на зимнина, услужват си с инструменти и с новини за другите съседи. Цветята, посадени от двете страни на оградите, почти са закрили зидовете, надраснали са ги и са сплели общи венци отгоре над тях.

Нека оставим цветята да надраснат всички стени. Нека оставим децата на цветята да греят и да светят, да изпъстрят с уханието си на младост всичко наоколо. Да се борят, във всеки един миг, дори сега, когато вече я няма Берлинската стена. Едва тогава ще усетим аромата на живота.