- По това ще познаете, когато Природата започне да проституира
значи дошъл е краят - отговори учителят.
- Тя е била богата. Завидно богата - продължи той. Но от много време насам Природата прогресивно обеднява. Дошло е времето когато проси. Чука от врата на врата и проси милостиня. Това е сега. Но хората и дават много малко. Повечето направо я пъдят. Те толкова са свикнали да я гледат по телевизията и по цветните картички, че когато я видят на собствената си врата изобщо не и вярват и я нагрубяват. Един път я срещнах на улицата. Доста зле изглеждаше. Облечена в стари дрехи с мазни петна по тях, тя протягаше ръка. Стори ми се, че повечето хора я отминават. Отминах я и аз. В последствие съжалявах. Друг път не съм я виждал. Сега знам, че хората се страхуват от нея. Тя все повече се отдалечава от тях. Ще дойде време, а това е сигурно защото съм го чел, но няма да ви кажа къде, когато Природата ще започне да проституира. Това ще е нейният последен опит да стане отново богата и да бъде с хората. Тогава ще настъпи краят на света.
Димитър Воев
~~~
Тя беше различна. Страстна, дръзка, облечена в червено, секси.
Коледа се промени.
Преди беше обикновена, но сега искаше да е модерна, различна, да е харесвана, да й се угажда, да я забелязват.
Хората се отчуждиха, забравяха за приятелство, любов, духовна хармония...
А на нея й стигаше да влезеше в някой Мол и да се накичи. Студените сиви гиганти изскачаха като изпод пръчката на някоя фея - грозни отвътре и отвън, изпиващи физическата ти и духовна енергия. Никнеха като гъби след дъжд. Защото са евтини и изгодни за строене в момента, беше казал някой.
Тя искаше още и още, дрехи, скъпи, луксозни, безлични, безвкусни... Шопинг терапия. Не можеше без нея.
Не разбра кога дечицата спряха да й пишат писма, кога надеждата в душите им угасна завинаги, че ще получат отговор, след като цяла година са били послушни... и са чакали. На нея й писна.
Навън вчера беше минус 18 градуса, а днес плюс 20.
"Егати тъпнята".
Аз искам да си показвам новите лъскавки, черни, секси ботушки, а то сега е за по джапанки, а утре кво, ще му скимне пак да стане студено...
А навън създания, човеци, се бореха да спасят природата, гората.
Организираха протести, акции, походи из планините, пееха песни, ходиха на конференция за климата, правеха подписки, садяха дръвчета и вярваха, нито за секунда не спираха да вярват, че мечтите им да има гора и природа и красота, ще се сбъднат. Защото мечтите са хвъркати!...
Хилядолетия наред Коледата не е съществувала. Имало е езически средзимен празник на най-дългата нощ. И тогавашната Коледа е била зла. Всички, дори кланящите йсе шамани са треперели при мисълта за нея. И майките са плашели с неядецата си - ако не слушаш, ти ще си жертвата…
С времето нещата са се променили. Хората са започнали да чувстват увереност в силите си, сигурност в утрешния ден.
Някой езичник навярно е решил да прероди злото, в добро... И ето я пак, познатата ни, Коледа - изпълнена с хармония, трепетно очакване на подаръците пред запалената свещ и край елхата... Доброто е победило над злото, защото хората са го поискали.
И ето, като лъч небесен, небесата се отвориха и се усмихна Светлината сякаш, онази изначалната: Смисъл има, не спирайте да търсите, да вярвате, да имате воля и упоритост, от вас зависи!... И чудото ще стане. Всичко е възможно!
Мерси Ивчо за всичко е възможно :)
П.С. Това е втори вариант, по памет, предния се изтри, заради изтекла сесия в блога на акаунта ми :( Все пак се надявам да ви хареса :) Светло Рождество! :)
