Тя се опитва да достигне светлината на лампата, за да се стопли,
прехвърча над короните на боровете, над клонаци, храсталаци и гораци...

Играе си с топлите, мекинки ушички на котараците, а те напразно се опитват да я хванат с лапичките си... Не могат, защото тя е мъничка и е изкусна в своето криене.

Тя лети и се смее, плаче и пее с невидими, мънички сълзици, малки като самата нея.

Тя е толкова малка и светла, че почти никой не я забелязва, понякога шофьорите, когато карат вечер на тъмно не забелязват, че я убиват с едно минаване по асфалтовия път.

Тя има живот, равен на един миг, но го изживява като най-красивата и сънувана мигновечност, която сте виждали и за която сте копняли...

Тя мечтае за любов и често се влюбва, в слънцето, земята, въздуха, светлината...

В такива имагинерни реалности, сънуваности и бленуваности, не в хора.

Тя е като феята зън-зън, пърхайки с крилца, разказва истории и свети, ли свети, трепти ли, трепти...

Тя понякога е като мен, макар че е много по-свободна в своя-един-едничък-миг-живот.

Тя всъщност е като ангелите и като душите, тя е една мъничка душа - тя е светулка.