Постинг
18.09.2009 22:45 -
Прераждане
На К. (извини невчесаните ми мислички :))
Глупаво ли е да обичаш? Да жадуваш, да сънуваш, да разлистваш съновидения наяве?... Илюзия ли е обичта?...
Разлиствам те, откакто те срещнах. Тогава в онзи еднорогов ден, в онази малка заличка в НБУ, на прожекцията на "Последният еднорог"...
Срещнах те, плахо пристъпих към теб и душата ми - стон на птица, политаща към сияние, се влюбих.
И винаги бяхме заедно... във всеки един момент, когато не съм била съгласна с теб, когато съм се ядосвала, за различията ни, а съм забравяла да видя колко сме заедно.
Че сме едно, макар че всеки върви по своя път, уверено, полека, като по тънък къс лед... като лебед, който се пуска нежно по копринената обвивка на езерото.
Обичам те!...
От декември 2006 година...
Същите извивки на тялото му, по бузките, като се усмихва, докато се ядосва, докато се радва, докато помага на другите, докато е себе си... докато върви, спи, яде, жадува, обича ме, целува ме, прегръща ме...
Тя се завъртя като малко листо подхвърлено от вятъра, като цвете, което вижда слънцето и се обръща, за да го види, желае го, иска то да я милва и да й се радва, да се гордее, да свети за нея.
Той е ангел... добър, тих, нежен, успокояващ...
И мисли много. Всичко премисля по няколко пъти. Еднорогово сияние. Всяко докосване с невидим рог, всеки поглед... Ти си детето, което вече е мъж. Млад, строен, учещ се и успяващ. Да създава чудеса, да сътворява магия с всяка мисъл, стъпка и мечтание.
Ти си мечтание... ти мечтаеш за човешкото и го създаваш.
Мечтаеш да има равенство на едно дълбоко човешко ниво - да има човеци.
Създаваш книги, не просто заради книгите, а заради детското в нас, заради най-съкровеното: никога да не оставаме сами, а да се търсим, като приятели, като хора и да се събираме... да бъдеем. Да сме :)
Всяко твое творение е твоето малко същество. Твоето дете. И ти страдаш за него, радваш се с него, сънуваш, мечтаеш, сътворяваш...
И си толкова истински в мечтата си да сътворяваш красота.
Една капка вода се огледа в планинското езеро. Една влюбена душа се гмурна, за да достигне своя любим...
Така съм и аз. И винаги ще бъда.
Обичам те, К :)
Глупаво ли е да обичаш? Да жадуваш, да сънуваш, да разлистваш съновидения наяве?... Илюзия ли е обичта?...
Разлиствам те, откакто те срещнах. Тогава в онзи еднорогов ден, в онази малка заличка в НБУ, на прожекцията на "Последният еднорог"...
Срещнах те, плахо пристъпих към теб и душата ми - стон на птица, политаща към сияние, се влюбих.
И винаги бяхме заедно... във всеки един момент, когато не съм била съгласна с теб, когато съм се ядосвала, за различията ни, а съм забравяла да видя колко сме заедно.
Че сме едно, макар че всеки върви по своя път, уверено, полека, като по тънък къс лед... като лебед, който се пуска нежно по копринената обвивка на езерото.
Обичам те!...
От декември 2006 година...
Същите извивки на тялото му, по бузките, като се усмихва, докато се ядосва, докато се радва, докато помага на другите, докато е себе си... докато върви, спи, яде, жадува, обича ме, целува ме, прегръща ме...
Тя се завъртя като малко листо подхвърлено от вятъра, като цвете, което вижда слънцето и се обръща, за да го види, желае го, иска то да я милва и да й се радва, да се гордее, да свети за нея.
Той е ангел... добър, тих, нежен, успокояващ...
И мисли много. Всичко премисля по няколко пъти. Еднорогово сияние. Всяко докосване с невидим рог, всеки поглед... Ти си детето, което вече е мъж. Млад, строен, учещ се и успяващ. Да създава чудеса, да сътворява магия с всяка мисъл, стъпка и мечтание.
Ти си мечтание... ти мечтаеш за човешкото и го създаваш.
Мечтаеш да има равенство на едно дълбоко човешко ниво - да има човеци.
Създаваш книги, не просто заради книгите, а заради детското в нас, заради най-съкровеното: никога да не оставаме сами, а да се търсим, като приятели, като хора и да се събираме... да бъдеем. Да сме :)
Всяко твое творение е твоето малко същество. Твоето дете. И ти страдаш за него, радваш се с него, сънуваш, мечтаеш, сътворяваш...
И си толкова истински в мечтата си да сътворяваш красота.
Една капка вода се огледа в планинското езеро. Една влюбена душа се гмурна, за да достигне своя любим...
Така съм и аз. И винаги ще бъда.
Обичам те, К :)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 281
