Поглеждам наоколо и се разтварям в обич... осъзнавам, че всяко малко, мъничко нещо е част от Цялото... и Е. Без да иска, без да е алчно, без да ламти да вземе и то да е на всяка цена, то просто е част от кръговрата.
Вчера бях на наблюдение на египетски, белоглав и черен лешояд, които са защитени и изчезващи видове. В с. Плевун, което се намира в Източните Родопи има специално обособена площадка за захранване на такива птици...
Заедно с останалите от групата бяхме част от това цяло, макар и само за няколко часа, защото пътят до мястото ни отне близо 6 ч. а наобратно може би повече, защото аз се прибрах в 12 през нощта :)
Вчера съобщиха, че корабче се е обърнало в Охридското езеро и са загинали българи. В автобусчето на всеки половин час съобщаваха едно и също - само тази новина и аз се притесних много за любимите си хора и нещо ме стисна за гърлото, докато слушах... Винаги ме хваща, когато нещо се случи с наши съграждани. Не знам защо трябва да стават такива лоши неща, за да се вдигне корумпираното ни правителство и да се направи на добро и хрисимо?!...
А иначе продължава да не върши нищо, абсолютно нищо, а само, когато някой почине, Бойко и Гоцето стават ангели-пазители на България. Егати!....
Както и да е. Проблемът е, че ми пука, пука ми прекалено много, а не мога да направя много - не мога да спра незаконно строителство, не мога да налея ъкъл в главите на българския овчи народ, не мога... Опитвам се с малки стъпки да стъпвам надълбокото и да помагам, колкото мога.
Обичайки, със самосъзнанието на човек, който обича България и нейната природа.
В Дао-то на Пух, една книжка, която почти прочетох в книжарничката, се казва:
В тази книга Пътят се разкрива от Мечето с Малко Ум
- Като се събудиш сутрин, Пух — каза най-после Прасчо, - какво е първото нещо, което си казваш?
- Какво има за закуска? — отвърна Пух. — А ти какво си казваш, Прасчо?
- Какво ли вълнуващо ще се случи днес? - рече Прасчо. Пух кимна замислено.
- Че то е същото - каза той.
- Какво е то? — попита Неверника.
- Мъдрост от един западен даоист — казах аз.
- Звучи като нещо от „Мечо Пух" - рече той.
- Ами да - казах аз.
- Че то не се отнася до даоизма! - каза той.
- Разбира се, че се отнася - отвърнах.
- Не, не се! - настоя той.
- А ти за какво смяташ, че се отнася? - попитах го аз.
- За дундестото малко мече, което се разхожда насам-натам и задава тъпи въпроси, измисля песнички и минава през всевъзможни приключения, без изобщо някога да понатрупа малко интелектуални познания или да загуби простодушното си щастие. За това е — каза той.
- Че то е същото - казах аз.
И тогава започна да ми идва на ум идеята да напиша книга, която да обяснява основите на даоизма чрез Мечо Пух и да обяснява Мечо Пух посредством даоизма.
Когато разбраха намеренията ми, учените извикаха: „Абсурд!", и тям подобни. Други твърдяха, че това е най-глупавото нещо, което са чували някога, и че аз навярно сънувам. Някои пък казаха, че идеята си я бива, но е доста трудна. „И откъде всъщност ще почнете?" - попитаха те. Хубаво, една стара даоистка поговорка го изразява така: „Хиляда мили път започват от една стъпка."
Така че мисля да започнем от началото...Хиляда мили път, започват от една стъпка...
Мисля да я направя и да не съжалявам. :)
