You can be anything you want to be,

just turn yourself into anything you think that you could ever be,

be free with your tempo, be free, be free,

surrender your ego, be free, be free, be free to yourself!...

Как да ти кажа, че се чувствам така...

Когато те слушам, Фреди, имам чувството, че хиляди пеперуди и светулки се гонят в мен и политат към екстаз, към небесното русло.

Когато съм тук, в тази реалност, която ме заобикаля... ме боли...

Родителите ми смятат, че не ги обичам, че не искам да бъда с тях, че вече не съм аз, че съм друга... От известно време насам, чувствам, че нямам дом.
Друга ли съм?

Пораснала...

Летата живея като в сън, нечий чужд, защото човекът, когото обичам не е добре... психически. Страда. Изпада в нещо като депресия. Нарича се биполярно разстройство.
То е нещото, което го е променило, и благодарение на което има гениален, бърз и пъргав ум през зимата, пише, чете, смята, превежда страхотно бързо... има точен като по часовник режим на ставане и лягане.

През лятото обаче е като мече, което спи зимен сън - уморява се много бързо, не иска да се вижда с много хора, защото това го изморява, спи повече... и реално... го няма. Макар че е най-добрият ми приятел и е неотлъчно до мен.. Изстива ли любовта с годините? Защо ми липсват нещо у него, които ги има у други мъже?

А аз си го обичам, както винаги, но нещо не ми достига.

Влюбвам се... Тази пролет ми се случи... вече ми мина.

На похода до Рила ми се случи пак... и то два пъти.

И когато видя или говоря с тези хора, цялата се изчервявам вътрешно и знам, че ги обичам и тях... или?

Но не можем да сме повече от приятели.

А искам да ме харесват.... знам, че е егоистично и може би женско и самовлюбено, но това ме прави щастлива, ласкае ме, радва ме, че съм.. Слънчевка :)

Too much love will kill you just as sure as none at all...

пее любимия ми Фреди. И е прав...

Но така не ги ли убивам малко по малко и тях? Те знаят, че не могат да ме имат, освен в мислите си.

Не знам докога ще живея в илюзия, ще обичам целия свят и приятелите си, природата, човеците...

Влюбена съм в живота непоправимо, оптимист съм, но съм прекалено емоционална... и това ме плаши, защото ме боли от всеки малък полъх на неразбиране или тъга.

Не искам някой от приятелите ми да страда... сякаш аз усещам върху себе си болката на майката земя и я прегръщам с ръчички, искам да я изцеля, да бъда фея, частичка светлинна енергия, топлина, слънце, щастие, любов!!!

И да не убивам никого, малко по малко, всеки ден...

И да не умират мечтите ми, за светло бъдеще, за чиста природа, за устойчиво развитие, за щастие, за много деца, за радост и за по-малко човешка алчност и глупотевищина...

Аз съм частичка от теб,
позволи ми да те хвана за ръка
и да полетим,
да плуваме сред небесната пухена завеса
като делфини...

И да БъДем...

Цели...

Влюбени...

Обичащи...

Даващи....

Човеци...

Обичам ви, всичките, мили мои...