Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2009 23:00 - She is dancing with the stars in her hair...
Автор: svetliche Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1070 Коментари: 1 Гласове:
1



Не мога да пиша вече, нямам вдъхновение, нямам и време или поне не сядам да пиша.

А преди пишех и то не лошо... разкази, есета, пишех... ей така, на шега, за да си излея това, дето ми е в душата, за да се разтоваря.

Предполагам, че съм щастлива и затова не пиша и това, което творя го претворявам в дела и белият лист си остава бял, недописан, самотен и празен...

Тъгувам за един скъп човек, който е в Щатите, но и се радвам, че е там и си прекарва чудесно... Тъгувам, че няма да отида август месец на лагер в Германия, защото е далече, пътя се плаща и е бая скъп, а родителите ми ще умрат от притеснение :/
Яд ме е, защото ми се пътува - лагери, обмени, семинари - нови приятели, не само от България. Липсва ми миналото лято и Италия, дори да бях само за 10 дни - беше вълшебно и незабравимо...


Няма ме и ме има. Ту се радвам, ту плача и ми е тъжно... и не успявам да се задържа изцяло щастлива, не знам дали е възможно. Обичам... обичам... и това май го умея най-добре.

Иска ми се да мога да докосвам повече, да обичам с всеки изминал миг повече, да съм повече, да направя колкото се може повече неща, защото чувствам, че ако не го направя сега мигът ще изтече, ще изчезне, като пясък, който изтича през нежна женска ръка...

Като dust in the wind...

Тази година съм щастлива, както никога преди и с всеки изминал миг ще е различно, така е, знам го!...

Влюбих се отново... май че два пъти... И съм щастлива с моето Слънце.

Искам да се оженя и да имам деца, но първо да спра да плача (нестихващо) и да изпадам в разни състояния... Да порасна!

Всеки път е различно, както еднорогата в Последният еднорог, всяка стъпка, всяко отмятане на коса, всеки полет на птица, всяко гмуркане, всяка мисъл, всеки трепет, всяка целувка...

We are part of a story, part of a tale... we are all on this journey, no one is to stay...

Искам да мога да пиша пак.

И да бъда част от редовете на божественото писмо.





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morelloblossom - мила моя
15.07.2009 15:39
от щастието е. и на мен така понякога толкова ми липсва писането, че поне за миг ми се приисква да го няма. и пак да го има онова вдъхновение...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: svetliche
Категория: Лични дневници
Прочетен: 341552
Постинги: 121
Коментари: 98
Гласове: 281
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930