Пролет през зимата
Коледа дойде. Навън термометъра показваше 16 градуса. Разяха се петли. Котките запротягаха лапи, миеха се, ровеха из кофите и те в търсене на някоя благинка за празника и се умилкваха под прозорците на блоковете и къщите в очакване на ласка и лакомство. Лея живееше с дъщеря си Пролет . Бе решила да я кръсти така, защото бе родена през пролетта – в най-слънчевия ден – един такъв ококорен като нея – така я наричаше и майка й – кокорко. А тя за нея бе слънчице – лъч светлина и надежда в самотните и дълги дни. Бащата беше заминал някъде на пътуване и така нес е върна при тях – надали се беше загубил, по-скоро беше срещнал по-млада жена. И така Лея живееше сама с дъщеря си, поработваше на две места, а малката Пролет оставаше сама и се гледаше сама – играеше си, разхождаше се, обичаше да се запознава с нови хора – с две думи беше общителна. Винаги майка й я намираше пред къщата да си играе с дезата от квартала, да храни улична котка или да наблюдава в захлас прелитащите птици. Коледа дойде. Усмивка на дете. Полъх на вятър. Зима? Или не. Празнуваха двете сами Бъдни вечер и нахраниха и котките пред вратата. На Коледа застудя и заваля сняг. Поредния каприз на променливото време. Лея прати детето да купи малко дрян и брашно за питкадо близкия магазин. Бурята се засилваше и Лея се притесни къде се е запиляла малката този път. Когато на вратата се потропа влезе Пролет засмяна до ушите – Виж мамо и посочи навън – от бурята нямаше и помен, а слънцето пак се кокореше, а на тревата, където слънчев лъч огряваше Лея бе сигурна, че съзря кокиче. Май пак идваше пролетта.
Въплъщаване на митоса
Да не се допуска двигател на кола да раб...