И един ден докато прекосяваме вечното настояще, наречено живот, семената на мечтите ще се превърнат в дървета, ще разперят клони като криле огромни, които порейки небето, ще свържат с една-едничка линия миналото с бъдещето ни... Няма от какво да се страхуват. С тях върви една дълбока мъдрост...
Защото всяко семе знае как да стане дърво...
Постинги в блога от 16.09.2009 г.
16.09.2009 17:22 -
Душата ми е есенен, ранен стон...
Есенно ме има и ме няма - ранена, но влюбена в живота и човека! Чакам те зад ъгъла, но все те няма, няма... а душата ми се моли:
Ела си, ела, както преди!
Аз ще чакам, а есента в мене ще гори и ще боли, ще боли...
Ела си, ела, както преди!
Аз ще чакам, а есента в мене ще гори и ще боли, ще боли...
Търсене
За този блог
Гласове: 281