И един ден докато прекосяваме вечното настояще, наречено живот, семената на мечтите ще се превърнат в дървета, ще разперят клони като криле огромни, които порейки небето, ще свържат с една-едничка линия миналото с бъдещето ни... Няма от какво да се страхуват. С тях върви една дълбока мъдрост...
Защото всяко семе знае как да стане дърво...
Постинги в блога от 26.10.2009 г.
26.10.2009 23:48 -
Морето и лятото
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
Търсене
За този блог
Гласове: 281